Изх. №02-01-10
Дата:18.04.2008 год.
Относно: данъчното третиране за целите на ЗДДС /чл. 11, ал. 1 и чл. 124, ал. 4/ на доставка на стока с място на изпълнение на територията на друга държава-членка, извършена от лице, неустановено в тази държава-членка и нерегистрирано за целите на ДДС в същата
Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 02-01-10/22.02.2008г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, установено на територията на страната ни, придобива право на собственост върху стока на територията на държава-членка от чуждестранно дружество, което е установено и регистрирано в държава извън Общността. Чуждестранното дружество не е регистрирано за целите на ДДС в държавата-членка, на територията на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката. Българското дружество е регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
Въпросите Ви са:
Какво е данъчното третиране за целите на ЗДДС на тази доставка на стока ?
Следва ли българското дружество да отрази в дневника си за покупки получения документ за тази доставка на стока ?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Съгласно чл.2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока. Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго /чл.12, ал.1 от ЗДДС/. На основание чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие за доставка на стока възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. Предвид разпоредбата на чл.25, ал.5 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. Основното правило за определяне на мястото на изпълнение на доставка на стока е посочено в разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗДДС, съгласно която място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. В случая, изложен в запитването Ви, при прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, същата се е намирала на територията на друга държава-членка, следователно тази доставка е с място на изпълнение на територията на тази държава-членка.
Следва да имате предвид, че българското законодателство във връзка с данъка върху добавената стойност е въвело и е съобразено с положенията в Директива 2006/112Л:С на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност. Поради това, аналогични на гореизложените норми регламентират режима на доставките в останалите държави-членки. В директивата обаче на са въведени общи правила за държавите-членки относно регистрационния режим за целите на ДДС. Поради това държавите-членки могат да въвеждат различни правила в националните си законодателства.
За дружеството – доставчик, установено на територия извън Общността, би могло да възникне задължение за регистрация за целите на данък върху добавената стойност в държавата-членка по местоизвършване на доставката, в зависимост от законодателството на съответната държава- членка. За получателя по доставката не възниква задължение да начисли данък върху добавената стойност за доставката на стока в тази държава-членка.
Съгласно чл.124, ал.4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. Предвид разпоредбата на чл.1 12 от ЗДДС, която определя като данъчни документи само издадените фактури по този закон за получателя – българското дружество, регистрирано по ЗДДС, не възниква задължение да посочи получения документ (фактурата), издаден от доставчика за горепосочената доставка в дневника за покупките си.
Следва да имате предвид, че фактическата обстановка, изложена в запитването Ви не е подробна и е възможно обстоятелства, които са относими към данъчното третиране за данъка върху добавената стойност, да не са отбелязани.
Не е уточнено, дали закупената от лицето стока ще се изпраща или превозва до територията на страната. Следва да имате предвид, че ако за доставчика е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС във връзка с доставката и същият се е регистрирал в държавата-членка по местоизвършване на доставката, и при последващо транспортиране до територията на страната, за лицето – получател ще бъде налице вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал.1 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната и ще възникне задължение за начисляване на данък върху добавената стойност по ЗДДС. Поради това преди осъществяване на доставката лицето следва да провери дали доставчикът е регистриран за целите на данък върху добавената стойност в съответната държава-членка на посочения/сайт –
http://www.europa.eu.int/comm/taxation_customs/vies/en/vieshome.htm
Ако лицето е придобило стоката под митнически режим транзит, би могла да възникне и хипотеза на внос по чл. 16, ал.5 от ЗДДС,
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’