Изх. №04-14-5
Дата: 27.05.2014 год.
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 35, т. 3;
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 1, т. 1;
КСО, чл. 4;
КСО, чл. 6;
КСО, чл. 10, ал. 1;
КСО, чл. 157, ал. 6.
По повод Ваше запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 04-14-5 от 24.04.2014 г., Ви уведомявам следното:
От описаното в писмото става ясно, че в резултат на заведени дела от настоящи и бивши служители на ГДИН и постановени осъдителни решения, от съдилищата в страната са издадени изпълнителни листове с които са присъдени санкции за ГДИН за дължими неплатени възнаграждения за положен извънреден труд, деловодни разноски, адвокатски възнаграждения, както и лихви за забава. В тази връзка са поставени следните въпроси:
Освен сумите за обезщетение за положен извънреден труд, следва ли да бъдат обложени с данък по реда на ЗДДФЛ и лихвите за забава?
Как се процедира с изчисляване на лихвите за забава?
Дължат ли се задължителни осигурителни вноски върху възнаграждениятаза положен извънреден труд, и върху лихвите за забава?
Предвид така изложената фактическа обстановка и поставените въпроси, в съответствие на действащото законодателство изразявам следното становище:
Данъчно облагане по ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
На основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на необлагаемите доходи, посочени в ал. 2. Обезщетението за положен извънреден труд не попада в обхвата на необлагаемите доходи по чл. 24 ал. 2 от ЗДДФЛ, както и по чл. 13 от същия закон, поради което същото представлява облагаем доход от трудови правоотношения на физическите лица.
Доходите от лихви, които са освободени от облагане са регламентирани в разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ. На основание т. 10 на чл. 13, ал. 1 от закона, не подлежат на облагане лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела. Видно от цитираната разпоредба, режимът на облагане на лихвите по присъдени вземания следва данъчния режим на основното вземане, в случая на обезщетението за положен извънреден труд. Тъй като присъденото обезщетение представлява облагаем доход по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, изплатените лихви свързани с това вземане също подлежат на облагане.
На основание чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи от лихви, придобити през данъчната година. На основание чл. 50 от ЗДДФЛ тези доходи подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация на физическите лица, които са ги придобили. За доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ не се дължи, съответно не се удържа и/или внася авансово данък. На основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ, предприятието – платец на тези доходи издава служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода.
На основание чл. 73, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ предприятието – платец на доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ е задължено да предоставя информация за тях в Справката за изплатените през годината доходи.
Задължителни осигурителни вноски:
Предвид изложената непълна фактическа обстановка по поставените въпроси свързани със задължителни осигурителни вноски може да бъде дадено принципно становище. В писмото не е посочено основанието за възникване на правоотношението със служителите на ГДИН, което обстоятелство е свързано с прилагане на разпоредбите на чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване. С чл. 4 от КСО законодателят е определил конкретно лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване. Съгласно чл. 19 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, служителите в ГДИН могат да бъдат по трудово правоотношение или държавни служители. За държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в същия закон не е предвидено друго, а статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда от Кодекса на труда. В тази връзка по отношение на служителите в ГДИН приложими могат да бъдат разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1 или т. 4 от КСО. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. На основание чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, по основната икономическа дейност на осигурителя и съответната квалификационна група професии (за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии) и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. За лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Определянето на възнаграждението за положен извънреден труд на работниците и служителите е регламентирано с чл. 262 от Кодекса на труда. С разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се посочва как се изчислява същото възнаграждение. Съгласно тези разпоредби възнаграждението за положен извънреден труд се счита за допълнително трудово възнаграждение.
Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО). На основание чл. 6, ал. 5 от КСО осигурителните вноски за тези лица (по чл. 4, ал. 1, т. 4от КСО) се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт. Доколкото по отношение на възнагражденията за служителите на ГДИН са приложими разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 202, ал. 1, т. 3 възнаграждението за извънреден труд е определено като допълнително възнаграждение.
С оглед изложеното върху присъдените на служителите в ГДИН дължими, неплатени възнаграждения за положен извънреден труд се дължат задължителни осигурителни вноски.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от същия кодекс и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. На основание чл. 3, ал. 1 (изречение последно ) от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
Както посочваме съгласно КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).Доходите от лихви не са доходи от трудова дейност на лицата и следователно върху тези доходи не се дължат задължителни осигурителни вноски.
Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Също така на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване – здравноосигурителната вноска, за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се определя върху доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Следва да имате предвид, че поставените въпроси относно реда и начина на заверяване на осигурителния стаж за извънреден труд, положен преди и след 01.01.2005г. и издаване на документи за пенсиониране са от компетентността на Националния осигурителен институт.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/С. МАРКОВ/