данъчното законодателство по ДДС и ЗКПО?

В Дирекция ”ОДОП” –
постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-274/ 26.06.2014 г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е сключило договор за аренда с ……………………………. със срок на договора 10 години / 01.01.2004г.-31.12.2013г./. На наетата земя е засадено лавандулово насаждение – 185 дка. През 2008г. е заведено като трайно насаждение – плододаващо в с-ка 272 със срок на амортизация 10 г. и от 2008г. започват да се начисляват амортизации. Към 31.12.2013г. има незавършено производство. Ползван е данъчен кредит за стоки и услуги по създаването на актива и са извършвани облагаеми доставки по реализацията на продукцията.
След водене на продължителни разговори с ………………………….. в края на м.май, договорът не е подновен през 2014г.
Поставени са следните въпроси:
1.Какво следва да се предприеме при бракуването на лавандуловото насаждение?
2.Какво следва да се предприеме по отношение на незавършеното производство?
3.Какво следва да се предприеме относно данъчното законодателство по ДДС и ЗКПО?
Към запитването не е приложен договорът за аренда и други документи, свързани свзаимоотношенията между дружеството и ………………………………………. Представената с първото запитване фактическа обстановка е непълна и недостатъчно ясно изложена. С допълнително изпратено писмо от 04.07.2014г. е посочено, че дружеството ще извърши бракуване на създаденото лавандулово насаждение. Не е посочено какви взаимоотношения ще възникнат по отношение на формираното през 2013г. незавършено производство. Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси изразяваме следното принципно становище:
С разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ са регламентирани основните права на задължените лица, сред които са правото да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс и правото да им бъде предоставена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения. На правата на задължените лица съответства задължението на Националната агенция за приходите /НАП/ да обслужва данъкоплатците, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява обезпечението и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон.
Изразените становища обвързват НАП, поради което въпросите, които се поставят, следва да са ясни и конкретни, а не при хипотетични предположения, с искане за правни и счетоводни консултации или предоставяне на съвети с оглед вземане на управленски решения.
Предвид горното, считаме, че НАП не може да се ангажира с отговор на въпрос какво следва да направи дружеството със създаденото през 2013г. незавършено производство, след като договорът за аренда не е продължен.
По прилагането на ЗКПО:
Действията във връзка със счетоводното отразяване на възникналите обстоятелства относно създаденото незавършено производство ще зависят от правоотношенията, които ще възникнат с Пловдивска митрополия. Ако така създадените активи се предоставят безвъзмездно /дарение/ или срещу извършените разходи ще се изиска обезщетение за пропуснати ползи и вреди или друг вид правоотношение и стопански операции, то и счетоводните записвания ще са съответстващи на взетите управленски решения, а данъчното третиране ще е в зависимост от тях.
В действащата нормативна уредба няма легално определение на понятието “брак на активи“. Активите в едно предприятие, в т.ч. дълготрайните, в определен момент могат да станат ненужни или неизползваеми. В такива случаи предприятието се освобождава от тях като отписването се отразява по различен начин, в зависимост от причините за освобождаването.
Бракуването на активи е процес, при който се изваждат от употреба и се отписват от баланса на предприятието активи, които се обявяват за негодни, тъй като не могат да се използват по предназначението, за което са създадени и да носят икономическа изгода. Бракуването на активи приключва с тяхното ликвидиране и оползотворяване на полезни отпадъци, ако такива са налице при отчитане на съответни приходи. Процесът на бракуване и ликвидация подлежи на документиране по общо приетите принципи на счетоводното законодателство. При документална обоснованост счетоводните разходи при брак са приети за данъчни цели. При липса на документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ – счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, се прилага разпоредбата на чл. 26, т. 2 от закона. Съгласно цитирана норма не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, т.е. с тях се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат.
При отписване на дълготраен актив приложимата данъчна регулация е тази по чл. 60 и чл. 66 от ЗКПО.
Съгласно чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПОактивът се отписва от данъчния амортизационен план, когато е напълно амортизиран за данъчни цели. Когато същият се отпише за счетоводни цели, преди да е напълно амортизиран за данъчни цели, той се отписва от данъчния амортизационен план в началото на месеца, през който се отписва за счетоводни цели.
На основание чл. 66, ал. 1 от корпоративния закон, когато активът се отписва от счетоводния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива. Друго изискване на чл. 66, ал. 2 от закона е, че когато активът се отписва от данъчния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с данъчната стойност на актива.
Тези разпоредби не се прилагат:
1. в случаите на непризнати разходи от липси на активи и свързани с тях вземания, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;
2. при отписване на актив за сметка на собствения капитал, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;
3. при отписване на актив по реда на чл. 60, ал. 6, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;
4. при преобразуване на дружества и при преустройство на кооперации по глава деветнадесета, раздели II и III.
При последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от страна на органите по приходите с оглед правилното данъчно третиране.
По прилагане на ЗДДС:
Съгласно чл.79, ал.3 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
В чл.80, ал.1 от ЗДДС са посочени изключенията, като по смисъла на чл.80, ал.1, т.3 от ЗДДС, корекции по чл.79, ал.1-7 не се извършват за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а за недвижимите имоти – 20 години.
В случай, че е налице хипотезата на чл.80, ал.1, т.3 от ЗДДС, при бракуването на актива, за Вас няма да възникне задължение за начисляване на ДДС.

Оценете статията

Вашият коментар