Данъчно третиране на дейността на представителството на „“ в България съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Изх. № 26-А-101
Дата: 05.01.2018 год.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 69, ал. 1;
ЗДДС, чл. 70;
ЗДДС, чл. 71;
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 12;
ЗНИ, чл. 24, ал. 2;
Наредба №Н-10/2006, чл. 2, ал. 1;

ОТНОСНО: Данъчно третиране на дейността на представителството на „“ в България съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на НАП с вх. №…………..2017 г., са зададени следните въпроси относно дейността на представителството на „………………………………………..“ в България при евентуална негова регистрация по ЗДДС:
1. В съответствие с разпоредбите на ЗДДС кои от разходите за получени доставки на стоки и услуги на представителството подлежат на възстановяване?
2. Възможно ли е възстановяване на ДДС по фактури, които са издадени на името на представителството, но плащането по тях се извършва от:
– упълномощени банки в Москва, Русия?
– банки на територията на ЕС (Deutsche Bank в Германия)?
3. Възможно ли е връщане на ДДС на сметка в упълномощена банка в Москва, Русия или на сметка на …………… на територията на ЕС?
4. Има ли ограничения по изплащането на заплата на местни работници, плащането на осигуровки и ДОД от сметка в упълномощена банка в Москва, Русия или на сметка на …………… на територията на ЕС?
5. Има ли ограничения за плащане на суми по договори, сключени на територията на България?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по направеното запитване:
По ЗДДС
Данъчно задължено лице от трета страна (чуждестранно лице) е регистрирало търговско представителство по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Търговското представителство е вписано в Българската търговско-промишлена палата с ЕИК по Булстат, с правен статут като неюридическо лице без право на стопанска дейност и със сфера на дейност – услуги (въздушни превози).
Предвид поставения въпрос за възстановяване на ДДС на търговското представителство при извършване на разходи за получени стоки и услуги, е проведен телефонен разговор, въз основа на който е установено, че представителството извършва продажба на самолетни билети и обслужване на полетите по международни линии от България до Москва и от Москва до България (зареждане на самолетите с гориво, такси излитане, такси кацане и др.). За целите на извършваната дейност от страна на търговското представителство са направени следните разходи: наем на офис за представителството и на жилище за представителя, закупени са офис техника – компютри и служебен автомобил, наети са две паркоместа на летище София и др.
По отношение на поставения въпрос за възстановяване на ДДС на търговското представителство следва да се имат предвид разпоредбите на глава седма от ЗДДС „Данъчен кредит“.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от закона регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоки или услуги, когато същите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. В случай че получените доставки на стоки или услуги са предназначени за извършвани облагаеми доставки, по отношение на начисления данък за същите ще е налице право на приспадане на данъчен кредит при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от ЗДДС.
Аналогична е и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), съгласно която частноправен субект, който придобива стоки за нуждите на дадена икономическа дейност, прави това в качеството си на данъчно задължено лице, дори когато не използва веднага стоките за тази икономическа дейност (вж. в този смисъл Решение Lennartz, C- 97/90, EU:C:1991:315, т. 14).
Съгласно постоянната практика на СЕС, който направи инвестиционни разходи с намерението, потвърдено от обективни обстоятелства, да извърши икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС), трябва да се счита за данъчно задължено лице. Действайки като такова, то следователно има право, в съответствие с член 167 и сл. от тази директива, да приспадне незабавно дължимия или платен ДДС върху инвестиционните разходи, извършени за нуждите на сделките, които възнамерява да направи, и които дават право на приспадане (вж. в този смисъл Решение Gran Via Moine?ti, C-257/11, т. 27). Това право на приспадане възниква, в съответствие с членове 63 и 167 от Директивата за ДДС, в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в момента на доставяне на стоките (Решение по дело Klub, C-153/11, т. 36 и по дело Sveda, C-126/14, т. 20).
От посочената практика на СЕС следва, че качеството на данъчно задължено лице се придобива и правото на приспадане може да бъде упражнено само когато лицето, поискало приспадането на ДДС, е доказало, че условията за ползването му са изпълнени и че неговото намерение да започне икономически дейности, въз основа на които се сключват облагаеми сделки, се потвърждава от обективни факти. Съдът е постановил също, че ако данъчната администрация установи, че правото на приспадане е упражнено неправомерно или с цел измама, тя би могла да поиска със задна дата възстановяването на приспаднатите суми (вж. Решение по дело Rompelman, С-268/83, т. 24, Решение по дело INZO, С-110/94, т. 24 и Решение по дело Fini H, C-32/03, т. 33).
Съгласно приложеното към запитването Решение за вписване в единния търговски регистър на Българската търговско-промишлена палата търговското представителство няма право да извършва стопанска дейност, а ако това не е така, то статутът му се разминава с действителното положение, и може би е удачно да се обмисли отстраняването на това несъответствие. В резултат на изложеното и съобразявайки нормативната уредба, за представителството, което не извършва независима икономическа дейност, не е налице право на приспадане на данъчен кредит при евентуална негова регистрация по ЗДДС.
В случай че търговското представителство извършва независима икономическа дейност въпреки забраната, регламентирана в чл. 24, ал. 2 от ЗНИ и представлява постоянен обект на територията на страната, реален получател е на стоките или услугите и при наличие на регистрация по ЗДДС, то би имало право да упражни право на приспадане на данъчен кредит за начисления ДДС за получени доставки на стоки или услуги, като следва да се имат предвид разпоредбите на глава седма от ЗДДС „Данъчен кредит“. В тази връзка следва да се има предвид, че продажбата на билети по начало представлява извършване на независима икономическа дейност. Това важи и по отношение на дейността по обслужване на полетите.
По отношение на поставения въпрос за възстановяване на ДДС по фактури, които са издадени на името на представителството, но плащането по тях е извършено от упълномощени банки в Москва, Русия и от банки на територията на ЕС (Deutsche Bank в Германия), а не от банки на територията на Република България, следва да се има предвид, че ако са изпълнени всички други законови изисквания, плащането от банки извън територията на Република България не би възпрепятствало упражняването на право на приспадане на данъчен кредит.
Възстановяването на ДДС се извършва по посочена от лицето банкова сметка. Когато тази сметка е в чужда банка, се извършва проверка в сайта на Българската народна банка (БНБ) дали посочената банка е регистрирана в Списъка на БНБ на лицензираните банки и клонове на чуждестранни банки в Република България.
В случай че търговското представителство не извършва независима икономическа дейност на територията на страната, не възнамерява да извършва независима икономическа дейност и не представлява постоянен обект на територията на страната, получател на услугите, които не попадат в изрично предвидените от закона изключения и на стоките, е чуждестранното данъчно задължено лице.
Възможно е също така търговското представителство да е постоянен обект по смисъла на закона, но предоставените стоки и услуги да са свързани пряко с независимата икономическа дейност не на търговското представителство, а на представляваното чуждестранно данъчно задължено лице от трета страна. В тези случаи следва да се приеме, че получател е самото чуждестранно данъчно задължено лице от трета страна, а не търговското представителство и доставките на услуги са с място на изпълнение на територията на държавата, в която е установило независимата си икономическа дейност представляваното дружеството – чл. 21, ал. 2, изречение първо от ЗДДС. В случаите, при които доставката е с място на изпълнение на територията на трета страна, данъчното третиране, съответно лицето – платец на данъка, се определя съгласно законодателството на съответната държава по местоизпълнение на доставката.
Следва да се има предвид Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността (Наредба № Н-10). Чуждестранните лица, които не са установени на територията на Общността, следва да отговарят на критериите, посочени в чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-10, в т.ч. страната, в която лицето е установено, да е посочена в списъка на страните, които възстановяват ДДС или подобен данък на български лица, утвърден от министъра на финансите и министъра на външните работи. Със Заповед № 970 от 23.11.2001 г. и Заповед № 147 от 26.02.2003 г. е утвърден списъкът на страните, които възстановяват ДДС, но в същия не фигурира Русия. В резултат на изложеното Наредба № Н-10 е неприложима за възстановяване на ДДС на чуждестранното данъчно задължено лице от Русия.
По ЗДДФЛ
Облагането на доходите на физическите лица е уредено в ЗДДФЛ. Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. При определяне на източника на дохода по този закон мястото на изплащането му не се взема предвид (чл. 8, ал. 12 от ЗДДФЛ). На основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Предвид цитираните разпоредби местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от трудови правоотношения, не само когато трудът е положен на територията на Република България, но и за труд, положен в чужбина. Това данъчно третиране не зависи от мястото, където се изплаща възнаграждението или от държавата, в която е сключено правоотношението. Следователно посочените от Вас обстоятелства, касаещи банковата сметка, от която ще се превеждат заплатите на работниците – местни физически лица, включително когато договорите с тях са сключени в България, нямат отношение към данъчното облагане, регламентирано в ЗДДФЛ.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА нап:
/АЛEКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/

Оценете статията

Вашият коментар