ОТНОСНО: Данъчно третиране на дейността на електронен магазин по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
В Дирекция ОДОП … постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-239 от 26.09.2019 г., относно данъчното третиране на дейността на електронен магазин по Закона за данък върху добавената стойност и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас дружество извършва продажби на стоки чрез електронен магазин по метода „дропшипинг“. Клиентите са физически лица във Франция, като стоките се транспортират от Китай до Франция и не влизат на територията на страната. Дружеството не поддържа стоки на склад в България.
Продажбата на стоките се извършва чрез интернет сайтове (електронните магазини са: http://belishop.fr; https://speedy-deal.com), които са собственост на българското данъчно задължено лице. Крайният клиент поръчва стока и извършва плащане чрез pay pal, дебитни и кредитни карти. След направената поръчка и осъществено плащане, „К“ ООД изпраща заявка на китайския си доставчик, който от своя страна изпраща стоката директно до получателя – физическото лице. За всяка продажба към физическо лице, установено в страна членка (Франция), българското дружество издава invoice и получава фактура за стоките от китайския доставчик.
Във връзка с изложеното по-горе сте поставили следните въпроси:
1. Дружеството формира ли оборот за задължителна регистрация по ЗДДС?
2. Кой е търговският обект на дружеството за целите на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин?
3. Търговският обект на „К“ ООД на територията на страната ли е?
4. Необходима ли е регистрация на електронните магазини на дружеството в Националната агенция за приходите?
5. При положение, че плащанията в сайта се извършват чрез дебитни и кредитни карти и чрез pay pal, трябва ли търговецът да има регистриран касов апарат?
6. Плащанията чрез дебитни и кредитни карти и pay pal се извършват извън територията на страната (Франция). Тези плащания попадат ли в обхвата на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г.?
7. Възможно ли е търговецът да управлява продажбите си чрез друг СУПТО, за което е декларирано съответствие с изискванията на Наредбата, чрез импорт на файлове?
Към запитването са приложени копия на фактура към краен клиент, фактура от китайски доставчик и товарителница.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, изразявам следното становище:
По смисъла на чл.96, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лева и повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7 – дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по закона. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявление в 7 – дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Облагаемият оборот включва данъчните основи на извършените от съответното лице:
-облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
-доставките на финансови услуги по чл.46 от закона;
-доставките на застрахователни услуги по чл.47 от същия нормативен акт.
Във връзка с изложеното по-горе, Ви обръщам внимание на текста на чл.12, ал.1 от материалния закон, съгласно който, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по закона и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които по същия закон се предвижда друго.
Мястото на изпълнение на доставките със стоки се определя по реда на чл.17 от ЗДДС и е в зависимост от това дали стоката се превозва или не.
В запитването се уточнява, че стоката, закупена от Китай се продава на клиенти във Франция, като се транспортира до крайния получател директно от Китай. За тази доставка, мястото на изпълнение ще се определи по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. За доставки с място на изпълнение извън територията на страната не се прилага ЗДДС, а съответното данъчно законодателство по местоизпълнението им.
Това са доставки с място на изпълнение извън територията на страната и данъчните основи на същите не представляват облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от закона. Поради тази причина, при извършването на такива доставки, за българското дружество не възниква задължение за регистрация на основание чл.96, ал.1 от материалния закон.
Редът и начинът за отчитането на продажбите е регламентиран с Наредба Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства ( обн. ДВ бр.106/2006г.).
Търговски обект по смисъла на Наредбата и §1, т.41 от ЗДДС е и всяко място, помещение, съоръжение или превозно средство, от което се извършват продажби.
Както ЗДДС, така и Наредба Н-18/13.12.2006г. имат териториален обхват и се прилагат за доставки с място на изпълнение на територията на страната.
За тези доставки не възниква задължение за издаване на фискален бон, предвид териториалния обхват на Наредба Н-18/13.12.2006г.
Тъй като ще извършвате доставки с място на изпълнение на територията на друга държава следва да се запознаете и със съответното данъчно законодателство.
Съгласно §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) „софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане.
Наредбата не ограничава използването на повече от един софтуер за управление на продажбите в търговски обект, но при условие, че всички софтуери отговарят на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. и са включени в публичния електронен списък на НАП по чл. 118, ал .16 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В случай, че търговецът използва за управление на продажбите си софтуер, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г., се допуска всички заявки за продажби да се импортират в базата данни. Възможните варианти са подробно описани в материал с наименование “Разяснения относно импорт в СУПТО на данни от външни източници на данни за продажби“, публикувани на интернет-сайта на НАП, рубрика „Полезно“, тема „Ново! Касови апарати, СУПТО, електронни магазини“.
В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, съгласно която, когато задълженото лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.