Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставки на стоки и услуги по договори с контрагент – лице от друга държава членка

ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставки на стоки и услуги по договори с контрагент – лице от друга държава членка

В Дирекция ОДОП ….. постъпи Ваше запитване с вх. № 08-00-14 от 11.11.2019 г., относно данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на получени доставки на стоки и услуги по договори с контрагент – лице от друга държава членка.
Съгласно изложената фактическа обстановка, Община … е партньор по проект е-Social Health care, с акроним …., водещ орган по който е Република Гърция. По този проект, Общината има сключени четири договора с гръцки фирми за доставка на стоки и услуги от тяхна страна.
Първият договор е за доставка на медицинско оборудване, като глюкомери, теглови скали и пациентски портативни монитори – работещи с Wi-fi и Blootooth.
Вторият договор е за доставка и внедряване на специализиран софтуер за целите на проекта.
Третият договор е за организиране и провеждане на обучения и осигуряване на външен техник за оказване на помощ при работата със системата Телемедицина.
Четвъртият договор е за доставка на услуга с предмет два броя анализи за целите на проекта за Телемедицина.
Посочвате, че Община …. няма да извършва икономическа дейност от доставката на горепосочените стоки и услуги.
Във връзка с изложеното по-горе сте поставили въпрос относно правилното отразяване на сделките в дневниците за покупки и продажби по Закона за данък върху добавената стойност.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
Тъй като в горецитираното запитване сте посочили, че е възникнал казус с начисляването на данък по вътреобщностно придобиване и отразяването на протокола по чл.117 в отчетните регистри, както и обстоятелството, че цитирате договори (копия от които не сте приложили към настоящото запитване) по които за предмет на доставката са посочени не само стоки, а и услуги, изразеното по-долу становище е принципно и е относимо към задълженията за начисляване на данък и документирането на вътреобщностни придобивания по смисъла на чл.13 от закона, както и изискуемостта на данъка от лице – получател на услуги от данъчно задължени лица, установени на територията на друга държава членка (в конкретния случай – Гърция).
По смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2 от същия закон, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В тази връзка, мястото на изпълнение е територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.
На основание чл.63, ал.3 от материалния закон, данъкът при вътреобщностно придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал.1 и ал.2 на същата правна норма. Независимо от това, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато същата е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.
Тъй като данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването на основание чл.84 във връзка с чл.117, ал.1, т.1 от закона, получателят по доставката издава задължително протокол с реквизитите, посочени в ал.2 на същата законова разпоредба. Протоколът се издава не по- късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Във връзка с изложеното по-горе и на основание чл.124, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, регистрираното по същия лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който те са издадени.
Протоколът, издаден в случаите на чл.84 от материалния закон, следва да се включи в дневника за продажбите с код на документ – „09“, а данъчната основа и размерът на начисления данък се отразяват, както следва:
– В колона 13 – „данъчна основа на вътреобщностните придобивания (ДО на ВОП);
– В колона 15 – начислен данък върху добавената стойност (ДДС) за ВОП и доставки по кол.14.
Размерът на данъка следва да бъде включен при определянето на резултата за съответния данъчен период в справката – декларация по чл.125 от закона за съответния данъчен период.
По отношение на посочените във Вашето запитване получени услуги от данъчно задължени лица, установени на територията на друга държава членка (Гърция), следва да имате предвид следното:
По смисъла на чл.21, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Данъчното събитие за доставката на услуга възниква на датата, на която услугата е извършена, на основание чл.25, ал.2 от материалния закон. На датата на възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл.82, ал.2, т.3 от закона, данъкът е изискуем от получателя при доставката на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице и съответната доставка е облагаема.
Протоколът с реквизитите по чл.117, ал.2 от ЗДДС се издава от регистрираното по същия закон лице – получател по доставката. Същият следва да намери отражение в дневника за продажби за съответния данъчен период, през който е издаден, както следва:
– В колона 14 – данъчна основа на получените доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС;
– В колона 15 – начислен ДДС за ВОП и доставки по кол. 14.
Размерът на данъка отново следва да бъде включен при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката – декларация по чл.125 от закона за съответния данъчен период.
По отношение на правото на данъчен кредит Ви обръщам внимание на следното:
Съгласно чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право на приспадане на изискуемия от него данък като платец по Глава осма от същия нормативен акт. Тъй като в горецитираното запитване сте посочили, че Общината няма да извършва „икономическа дейност от доставката на стоките и услугите“, т.е. няма да извършва последващи облагаеми доставки със същите, няма да бъде налице право да приспадне начисления данък като платец на същия на основание чл.82, ал.2, т.3 и чл.84 от материалния закон. В тази връзка, издадените от същото това лице протоколи по чл.117, ал.2 от закона във връзка с осъществените от него вътреобщностни придобивания и получени услуги с място на изпълнение на територията на страната, следва да намерят отражение в дневниците за покупки за съответните данъчните периоди като получени доставки без право на данъчен кредит, респективно, в колона № 9 от Дневника за покупки (Приложение №11 към чл.113, ал.3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност).
В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, съгласно която, когато задълженото лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.

Оценете статията

Вашият коментар