данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставки на стоки на физически лица при покупки, извършени чрез електронен сайт за търговия, и превозване на стоките от държава членка, в която доставчикът е регистриран за целите на ДДС, до територията на страната или до територията на Република Румъния

Изх. № М-24-37-23
Дата: 08.12.2017 год.
ЗДДС, чл. 13, ал. 3;
ЗДДС, чл. 14, ал. 1, т. 2;
ЗДДС, чл. 14, ал. 1, т. 3;
ЗДДС, чл. 20, ал. 2.

ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставки на стоки на физически лица при покупки, извършени чрез електронен сайт за търговия, и превозване на стоките от държава членка, в която доставчикът е регистриран за целите на ДДС, до територията на страната или до територията на Република Румъния

Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № М-24-37-23/07.08.2017 г., препратено по компетентност от дирекция ОДОП …… и във връзка с извършвана ревизия, е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество Х е вписано в търговския регистър на Агенция по вписванията на 17.07.2015 г. със седалище и адрес на управление на територията на страната. Дружеството е регистрирано по ЗДДС с номер BG….., като същото е регистрирано за целите на ДДС във Великобритания с ДДС номер GB… Ревизията е за установяване на задълженията на дружеството по ЗДДС за периода 13.08.2015 г.-31.12.2016 г.
Основната дейност на Дружество Х е търговия на дребно чрез електронен магазин. Проверяваното дружество извършва дейността си чрез интернет сайт с домейн http//sports.mymall.bg/. Стоките, предлагани в електронния магазин, са два вида – налични и неналични. Наличните стоки се съхраняват в наето с договор от 22.03.2016 г. с „У“ ООД складово помещение с адрес в гр. София, ул. „………… “ № 17.
Посочено е, че основен доставчик на Дружество Х е S….COM.
Задълженото лице прави заявка за поръчаните стоки от електронния магазин на S…..COM чрез българския или английския ДДС номер. След потвърждаване на заявката от последния ревизираното дружество заплаща дължимата сума.
Транспортът на стоките е организиран от дружество B…. LIMITED по поръчка на Дружество. Стоките се транспортират от Великобритания до България от куриера DHL, като се разтоварват в склад на „Z“ ООД с адрес в гр. София, бул. „……… “ № 11. Пояснявате, че това обстоятелство е потвърдено с представени писмени обяснения от „Z“ ООД с вх. № 2673/25.01.2017 г.
Стоките, поръчани чрез електронния сайт, се доставят до крайните клиенти на Дружество Х чрез „Z“ ООД на територията на Република България и на територията на Република Румъния. Клиентите са физически лица, нерегистрирани по ЗДДС. Доставените стоки се заплащат на куриера чрез наложен платеж. Събраните суми впоследствие се превеждат от „Z“ ООД по банкова сметка на Дружество Х.
Съгласно общите условия на сайта htts://sports.mymall.bg/ закупените стоки от крайния клиент могат да се върнат в склада в гр. София, бул. „Илиянци“ № 17, Складова база на „У“ ООД, помещение 6.
Пояснявате, че съгласно представените писмени обяснения от Дружество Х, между продавача и купувача на стоката съществуват следните отношения:
1. Стоката се поръчва от купувача чрез заявка, дадена по интернет – на специална платформа.
2. Собствеността на стоката се прехвърля във Великобритания.
3. Стоката се предава на агент, действащ за купувача. Агентът организира превоза на стоките до мястото на получаването й.
4. Разходите по превоза на стоката до мястото, където се намира купувачът, са за сметка на купувача.
Уточнявате, че за целите на данъчното облагане Дружество Х е определило мястото на изпълнение на доставката на стоката във Великобритания. За всяка извършена доставка дружеството е платило ДДС във Великобритания, тъй като според задълженото лице мястото на изпълнение на доставките е извън територията на страната.
Предвид изложеното поставяте следните въпроси:
1. Приложима ли е в случая разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС?
2. Къде е мястото на изпълнение, след като Дружество е регистрирано за целите на ДДС в Република България и Великобритания и стоките се доставят от Великобритания до физически лица на територията на страната?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по направеното запитване:
1. Относно приложението на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗДДС за възмездно вътреобщностно придобиване (ВОП) се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
За да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:
1. лицето е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, от която са изпратени/транспортирани стоките;
2. стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от лицето в рамките на неговата икономическа дейност в тази държава (държавата по т. 1);
3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
4. транспортът е от или за сметка на лицето;
5. лицето е данъчно задължено (извършва независима икономическа дейност) като може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.
При наличие на гореизброените условия, лицето осъществява ВОП на територията на страната и същото е придобиващ по ВОП по чл. 13, ал. 3 от ЗДДС.
Трансферът на стоки, попадащ в хипотезата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, не е свързан с прехвърлянето на собственост върху тези стоки или фактическото им получаване от друго лице. Най-често това са случаите, при които лице, регистрирано в държава членка, трансферира от територията на същата до територията на страната стоки, които ще влага в производство чрез мястото си на стопанска дейност в страната, или същите са предназначени за извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната, например от постоянен обект в България.
ВОП по чл. 13, ал. 3 от ЗДДС е налице и в случаите, при които регистрирано в друга държава членка лице транспортира (само или чрез трето лице) собствените си стоки от територията на държавата членка до територията на страната, където ги складира и впоследствие ги продава или ги използва за нуждите на икономическата си дейност, осъществявана на територията на страната.
Предвид изложеното, за стоките, които са произведени, обработени, закупени, придобити или внесени от българското дружество в рамките на неговата икономическа дейност във Великобритания и са превозени от него или за негова сметка до склад под негов контрол (какъвто очевидно е складът, в който дружеството държи помещение под наем) на територията на страната, от където са предмет на последваща доставка към български клиенти, дружеството ще осъществи ВОП на територията на страната с последваща доставка с място на изпълнение на територията на страната. В случай че от такъв склад се извършват и последващи доставки към данъчно незадължени лица от Република Румъния, за същите приложение намира чл. 20, ал. 1, във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗДДС.
В случай че складът, в който стоките се разтоварват на територията на страната, не е собствен на или нает от Дружество Х, следва да се анализира дали персонал на това дружество извършва някакви активни действия по отношение на подготовката на тези стоки за отправянето им към крайния клиент – например препакетиране и пренасочване на стоки от групажна пратка като индивидуални такива и адресирането им към крайните клиенти. Доколкото е налице такава хипотеза, следва да се приеме, че е налице ВОД, извършен от Дружество Х под ДДС номера му от Великобритания, и ВОП по чл. 13, ал. 3 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, който е следвало да се документира и отчита под идентификационния му номер по ЗДДС.
2. Относно приложението на чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗДДС
Мястото на изпълнение на доставката на стоки при условията на дистанционна продажба е регламентирано с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) и с Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011).
На основание чл. 33, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО мястото на доставка на стоките, изпращани или превозени от или от името на доставчика от държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, се счита, че е мястото, където стоките се намират към момента, когато завършва изпращането или превозването на стоките за клиента, когато са изпълнени следните условия:
а/ доставката на стоките се извършва за данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС по смисъла на чл. 3, параграф 1 или за всяко друго данъчно незадължено лице.
б/ доставените стоки не са нито ново превозно средство, нито стоки, доставяни след сглобяване или инсталиране, с или без пробни изпитания, от или от името на доставчика.
Според чл. 34, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО чл. 33 не се прилага за доставки на стоки, които са изпратени или превозени до една и съща държава членка, когато тази държава членка е държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, когато:
а/ доставените стоки не са акцизни стоки;
б/ общата стойност без ДДС на такива доставки, извършени по условията на чл. 33, в тази държава членка не надвишават през която и да е календарна година 100 000 EUR или равностойността им в национална валута;
в/ общата стойност без ДДС на доставките на стоки, различни от акцизни продукти, извършени при условията, предвидени в чл. 33 в тази държава членка, не са надвишавали през предходната календарна година 100 000 EUR или равностойността им в национална валута.
Държавата членка, на територията на която се намират стоките към момента, когато завършва тяхното изпращане или превоз до клиента, може да ограничи прага, посочен в параграф 1, от 35 000 EUR или равностойността им в национална валута, когато тази държава членка се опасява, че прагът от 100 000 EUR може да причини сериозни нарушения на конкуренцията (чл. 34, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО).
Съгласно чл. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, ако прагът прилаган в държавата членка в съответствие с чл. 34 от Директива 2006/112/ЕО, е превишен в рамките на календарната година, то чл. 33 от посочената директива не променя мястото на доставка на стоки, различни от продукти, подлежащи на облагане с акцизи, извършена през същата календарна година преди повишаването на прилагания от държавата членка праг за текущата календарна година, при условие, че всички изброени по-долу условия са изпълнени:
а/ доставчикът не се е възползвал от възможността за избор, предоставена в чл. 34, параграф 4 от посочената директива;
б/ стойността на неговите доставки на стоки не е превишила прага през предходната година;
В съответствие с чл. 33 от Директива 2006/112/ЕО обаче, се променя мястото на изпълнение на следните доставки към държавата членка, в която завършва изпращането или превозът:
а/ доставката на стоки, с която прилаганият от държавата членка за текущата календарна година праг е превишен през същата календарна година;
б/ всички последващи доставки на стоки в рамките на тази държава членка, извършени през дадената календарна година;
в/ доставки на стоки в рамките на тази държава членка, извършени през календарната година, следваща годината на възникване на посоченото в буква а/ събитие.
По смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва.
В т. 4 на посочената разпоредба е указано, че не е дистанционна продажба доставката на: нови превозни средства; стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика; стоки, предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;
2. извършените доставки при условията на дистанционна продажба за територията на страната надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата 70 000 лв.;
3. (нова – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) транспортът приключва на територията на страната.
В писменото запитване липсва информация за вида на стоките, предлагани в електронния магазин от Дружество Х, но при извършена проверка на сайт htts://sports.mymall.bg/ е установено, че предлаганите стоки не попадат в изключенията, посочени в чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.
Независимо че разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е посочена като влязла в сила от 01.01.2016 г., същата следва да се приеме, че е приложима и за минали периоди, предвид обстоятелството, че същата не внася промяна в режима на дистанционните продажби, а има редакционен характер и осигурява правилното тълкуване в съответствие с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДДС и с тази на чл. 33 от Директива 2006/112/ЕО. Аргумент за наличие на дистанционна продажба при посочените условия и преди 01.01.2016 г. се извежда от тълкуването на чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, съгласно който извършените доставки при условията на дистанционна продажба за територията на страната надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата 70 000 лв. Тази норма, освен че урежда прага на данъчните основи на доставките, извършени при условията на дистанционна продажба, с преминаването на който мястото на изпълнение на същите се счита на територията на страната, сочи и условието за тях, а именно да са за територията на страната. Този израз сочи за местоназначение на стоката – т.е., мястото, до което тя се превозва, където транспортът приключва. Поради това следва да се приеме, че нормата на чл. 20, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е редакционна и не внася никаква промяна в режима на дистанционните продажба с място на изпълнение на територията на страната.
Да се приеме, че изискването транспортът при доставката на стоки при условията на дистанционна продажба да приключва на територията на страната, за да се приеме, че същата е с място на изпълнение на територията на страната, има действие само по отношение на доставките, извършени след 01.01.2016 г., би довело до абсурдния извод, че при всички други равни условия, мястото на изпълнение ще бъде на територията на страната, независимо от факта къде е приключил транспортът. В същото време условието (изразът) „за територията на страната“ в чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗДДС би останал без своето ясно тълкуване.
Ревизираното дружество в представени писмени обяснения е посочило, че разходите по превоза на стоката до мястото, където се намира купувачът, са за сметка на купувача, поради което счита, че за доставките не са изпълнени изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и не е приложим регламентираният със закона режим за дистанционни продажби.
Предвид обстоятелството, че по отношение на доставките с получатели – физически лица, условията по чл. 14, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС безспорно са налице, е необходимо да се анализира обстоятелството следва ли от установената фактическа обстановка да се направи извод, че от територията на държавата членка, в която транспортът започва (Великобритания) към територията на страната, когато транспортът приключва на тази територия (при доставка към клиент в България), транспортът се извършва от доставчика.
В Общите условия на електронния магазин sports.mymall.bg за ревизирания период до м. октомври 2016 г., видно от наличните архиви на сайта, не е посочено, че стоките се доставят на територията на Великобритания. Посочено е, че „крайната дължима сума представлява сбор от всички отделни продукти, които са поръчани, плюс цената за доставка. Цената за доставка [за транспортирането] при поръчки на стойност под 50 лв. е 1,99 лв. (в определени промоционални периоди доставката може да е безплатна за всички поръчки). За поръчки над 50 лв. доставката [за транспортирането] е безплатна. При поръчки с изключителен обем или тегло, цената за доставка ще бъде уточнена допълнително“. В „Методи за плащане“ е посочено че плащането ще се извършва чрез наложен платеж (при получаване на стоката) – чрез плащане на цялата дължима сума на куриера при получаване на поръчката.
Видно от цитираните Общи условия, валидни за посочения период, транспортът на стоките е организиран от доставчика. Същият се договаря между доставчика на стоките и купувача при поръчката на стоката. Безплатното доставяне на стоки под определена стойност, както и определянето на цената на транспорта при сключване на доставката за останалата група стоки, предполага собствен транспорт на доставчика или сключен от същия договор с куриер. Заплащането на цената на стоката на куриера в момента на предаването ? води до категоричния и безспорен извод, че транспортът е организиран от доставчика, тъй като заплащане на стоката на лице, с което доставчикът не е в договорни отношения, би било извън всякаква търговска логика.
Предвид изложеното, считам твърденията за организиран от купувача транспорт за недостоверни.
Следва да се отбележи, че в анализираните по-горе Общи условия, като доставчик на стоката е посочено дружеството ROS… LTD. Посочено е, че дружеството е регистрирано по Закона за международните бизнескомпании със седалище и адрес на управление: United Overseas Plaza …, HK.
Аргумент за възприемане, че посочените Общи условия се отнасят за търговската дейност на Дружество Х е обстоятелството, че за този период дружеството е декларирало продажбите си чрез електронния магазин и съответния начислен ДДС в справките-декларации, подадени от същото във Великобритания под английския му ДДС номер, като извършени от самото него доставки. Освен това по информация от ревизиращия екип в счетоводството на дружеството за този период са отчетени извършени доставки към лица, при извършени насрещни проверки на които е установено, че същите са закупили стоки чрез поръчка в електронния магазин sports.mymall.bg. Считам, че ако тези проверки имат достатъчно представителен характер, както по отношение на изследвания период, така и по отношение на броя лица, следва да се приеме, че такъв извод би бил достоверен. Допълнителен аргумент в посока, че за продажбите, извършвани чрез сайта с привиден доставчик ROS.. LTD, реално доставките е извършвал Дружество Х, е обстоятелството, че кореспонденцията с клиентите се осъществява чрез един и същ имейл както в Общите условия, в които като доставчик е посочен ROS… LTD, така и в Общите условия, в които като доставчик е посочено Дружество Х.
От Общи условия за ползване на www.mymall.bg, актуални през месеци ноември и декември 2016 г., в които като доставчик на стоките е посочено Дружество Х, е видно следното:
„9.1. Собствеността на стоките ще бъде прехвърлена с предаването им на купувача, след извършване на плащането от негова страна. Предаването на стоката ще се удостоверява с подписа на купувача на транспортния документ, предоставен от куриера.
10.15. Договорът за покупко-продажба от разстояние между продавача и клиента се смята за сключен към момента на получаването от страна на клиента на електронната му поща и/или чрез SMS, изпратен на телефона му, на уведомление от страна на продавача, че е готов да предостави услугата или да изпрати стоката от поръчката към логистичния център на територията на Обединеното Кралство на фирмата доставчик, която да я достави на адрес, посочен от клиента, съобразно възможностите й  за доставка, ценовите й условия и фирмена политика.“
Съгласно чл. 15 от Общите условия, актуални през месец ноември 2016 г.:
„15.1. Продавачът се задължава да доставя поръчаните и купени стоки чрез куриерска фирма на адрес, посочен от купувача или в офис на куриерската фирма, в зависимост от избора на клиента.
15.2. Продавачът ще осигури подходящото опаковане на стоките.
15.3. Продавачът ще извършва доставката на стоките и предоставянето на услугите само на територията на България.“
Съгласно чл. 15 от Общите условия, актуални през месец декември 2016 г.:
„15.1. Mymall доставя стоки само на територията на Обединеното Кралство и не извършва доставка на стоки за други страни. B.. LIMITED може да извърши доставка на стоките за територията на Република България. Чрез въвеждането на адрес за доставка в Република България, Вие оторизирате B.. LIMITED да извърши доставка на поръчаните от Вас продукти за Ваша сметка и се съгласявате с общите условия на B… LIMITED, които може да откриете тук. B.. LIMITED се задължава да доставя поръчаните и купени стоки на адрес, посочен от купувача или в офис на куриерската фирма, в зависимост от избора на клиента.
15.2. Продавачът ще осигури подходящото опаковане на стоките.“
Независимо, че в Общи условия от м. декември 2016 г. е посочено, че доставките чрез сайта се извършват само на територията на Обединеното Кралство и дружеството не извършва доставка на стоки за други страни, считам, че начинът на организиране на транспорта от територията на държавата членка, в която транспортът започва (Великобритания) към територията на страната, когато транспортът приключва на тази територия (при доставка към клиент в България), следва да се тълкува като транспорт, извършен от доставчика. Под извършен от доставчика транспорт следва да се има предвид не само транспорт, извършен от самия доставчик с негови транспортни средства и персонал, а и транспорт, извършен по организиран от доставчика начин, чрез осигуряване на спедиторска или транспортна услуга от друго дружество. Обстоятелството, че клиентът се съгласява с така организираната транспортна услуга и поема заплащането ? отделно от цената на стоката, считам правно ирелевантно в случая, доколкото при трансгранични продажби с извършен от доставчика транспорт е икономически обосновано и на практика транспортът се поема от клиента, като разликата е единствено в това, дали стоката се продава на цена с включени транспортни разходи (какъвто е случаят при доставка на стоки на цена над 50 лв., за които транспортът е обявен като безплатен за клиента, а всъщност е включен в цената на стоката) или двата ценообразуващи елемента са представени на клиента отделно. Видно от стъпките за извършване на поръчка в сайта, при посочване на адрес в България, за стоките с цена под 50 лв. се визуализира съобщение за стойност на транспорта от 1.99 лв.
Допълнителни аргументи за това, че за целите на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС с оглед изяснената фактология транспортът следва да се счита за „транспорт, извършен от доставчика“ са следните:
Установено е, че купувачът не организира сам транспорта на покупката си (на доставката), а въвеждайки адрес за доставка в България, автоматично приема организирания от дружеството-доставчик транспорт. Обстоятелството, че дружеството-доставчик и дружеството-спедитор са в предварителни договорни отношения и дружеството-доставчик чрез линк на сайта си насочва клиента да подаде заявката, включвайки към същата и транспортната услуга, дава основание за целите на данъчното облагане да се приеме, че транспортът, независимо че е за сметка на купувача, се извършва от доставчика, т.е. е по поръчка на същия. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че съгласно чл. 9.1 от Общите условия собствеността на стоките се прехвърля с предаването им на купувача, т.е. след приключване на транспорта на територията на страната, а не при предаването им на спедитора, което е нормалният, обичаен момент на прехвърляне на собствеността при организиран от клиента транспорт.
Горните изводи се подкрепят и от приложените към запитването сключени от Дружество Х договори с B.. LIMITED и „Z“ ООД, като с последното са сключени договори за куриерски услуги и за събиране на сумите, дължими от клиентите на Дружество Х за доставените стоки.
Считам, че предвид регламентираните от дружеството Общи условия и сключените търговски договори с дружества – спедитор и куриери, следва да се приеме, че по отношение на доставките на Дружество Х, представляващи директни продажби от територията на Великобритания до нерегистрирани по ЗДДС физически лица от България, с организиран от доставчика транспорт, без стоката да се разтоварва на територията на страната в склад под негов контрол, е приложима разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС. Съответно следва да намери приложение и чл. 20, ал. 2 от ЗДДС и при извършени доставки при условията на дистанционна продажба на територията на страната, които надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата 70 000 лв., доставките следва да се считат за доставки, с място на изпълнение на територията на страната, при които данъкът е дължим към държавния бюджет на Република България съгласно ЗДДС.
При дистанционните продажби, както по принцип при трансграничните операции, облагаеми с данък върху добавената стойност, мястото на изпълнение на една доставка определя към коя държава е дължим данъкът по същата, съответно приложимата данъчна ставка и другите относими към облагането правила. Поради това при възникване на задължение за облагане в България за доставките с място на изпълнение на територията на страната по силата на правилата на Директива 2006/112/ЕО и Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 и съобразно с определените прагове за регистрация по ЗДДС за целите на дистанционните продажби, същото би довело до отпадане на нормативното основание за облагане на тези доставки на територията на Великобритания. В този аспект за доставките с място на изпълнение на територията на България данък върху добавената стойност във Великобритания не би бил дължим, а ако е внесен, би се явил недължимо внесен. Поради това считам удачно след издаване по отношение на задълженото лице на ревизионен акт за извършените от него дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, при които транспортът е започнал във Великобритания и за които лицето твърди, че са обложени съгласно законодателството на тази държава, да бъде уведомена данъчната администрация на Великобритания.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА нап:
/АЛEКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/

Оценете статията

Вашият коментар