2_274/27.02.2013г.
ДОПК – чл.168, чл.171
В запитването си по повод приложението на чл.171, ал.2 от ДОПК поставяте въпроса следва ли да се погасяват в информационната система на дирекция „Местни данъци” всички неплатени задължения и вземания до 31.12.2002г. и молите да ви бъдат предоставени процедури на НАП по въпроса.
С оглед компетентността на НАП единствено относно даването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ /чл. 4, ал. 6 ЗМДТ/, предвид изложеното в запитването и при сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
Според чл.87, ал.1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ на всяко регистрирано лице се открива сметка, в която се отразяват определени обстоятелства, вкл. размера на данъците и лихвите по тях. Съгласно чл. 87, ал. 4 ДОПК сметката се води и след прекратяване на регистрацията и се приключва след погасяването на всички задължения, отразени в нея.
По силата на чл.168 от ДОПК публичното вземане (каквото е и вземането за местни данъци, предвид разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК) се погасява:
1.когато е платено;
2.чрез прихващане;
3.по давност;
4.при опрощаване;
5.при смърт на физическото лице – след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;
6.след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;
7.при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
Давността е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително. Възражението за изтекла давност е процесуално право на длъжника, което той може и да не упражни, а да плати доброволно погасеното но давност задължение.
Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват c изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
C изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвано да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато – задължението е отсрочено или разсрочено – т.нар. абсолютна давност (чл.171, ал.2 от ДОПК).
C изтичането на давностните срокове по чл.171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли. Самото публично вземане остава дължимо и може, както да бъде платено доброволно (чл.174 от ДОПК), така и да бъде прихванато (чл.128, ал.1 от ДОПК; чл.170, ал.3 от ДОПК).
Съгласно чл.120 от Закона за задълженията и договорите, давността не се прилага служебно. Поради това органите по приходите следва да прилагат правните последици на изтеклата погасителна давност само по искане или възражение от страна на длъжника. В случаите, когато в производство по ДОПК /ревизионно, административно- наказателно, по обжалване или събиране/ служебно се установи, че по отношение на определени задължения на лицето е изтекла погасителната давност, това обстоятелство не следва да се отразява в акта, ако няма искане / възражение на длъжника.
Съгласно чл.173 от ДОПК отписване на публични вземания се извършва, когато вземанията са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Това е единствената възможност, допустима от закона за отписване на задължения. В хипотезата на отписване на задължения, задължението съществува, но по отношение на него не се предприемат действия за неговото събиране и в данъчно осигурителната сметка същото се явява като неактивно. С оглед на това, че ДОПК не предвижда специален документ за отписване на задължения, за документиране на тези действия компетентният орган съставя протокол по чл.50 от ДОПК.’