ОТНОСНО: ДДС и годишно концесионно възнаграждение
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-
свх. № ….. от 01.02.2011г. е изложена следната фактическа обстановка:
Фирмата е концесионер по договор за предоставяне на концесия върху обект с общината. Съгласно този договор, концесионерът дължи годишно концесионно възнаграждение, което е процент от приходите, както и гаранция, която се внася по сметка на общината.
Във връзка с изменението на чл.3, ал.5, т.1, буква „м” от ЗДДС, предоставянето на концесия се третира като облагаема доставка от 01.01.2011 г.
Поставени са въпроси следва ли общината да начислява ДДС върху годишното концесионно възнаграждение игаранцията и има ли право дружеството на данъчен кредит.
Предвид изложената фактическа обстановкаи съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 5, т. 1, буква ”м” от Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 01.01.02011 г., държавата, държавните иместните органи са данъчно задължени лица във връзка с осъществяваната от тях дейност по предоставянето на концесии за строителство, за услуга или за добив. С тази норма се разширява обхватът на облагаемите доставки и съответният орган – общински или държавен е задължен да начислява ДДС за концесионното възнаграждение, когато същият е регистрирано по ЗДДС лице.
Последиците от разширяването на кръга от облагаеми с данък дейности, във връзка с тази разпоредба, са подробно описани в разпоредбата на §30 от ПЗР към ЗИД на ЗДДС, обнародван в ДВ, бр.94 от 2010 г. ив сила от 01.01.2011 г.
Концесионерът дължи на концедента концесионно възнаграждение, което с измененията на ЗДДС от 01.01.2011 г. е предмет на облагаема доставка. В този кръг от случаи приложение намира разпоредбата на§30, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗДДС, в сила от 01 януари 2011 г.
Съгласно визираната разпоредба, за доставките на концесия за строителство, за услуга или за добив по договори, сключени преди 1 януари 2011 г., се прилага данъчният режим към възникване на данъчното събитие, определено по реда на чл. 25, ал. 4 от закона. Разпоредбата предвижда, че в тези случаи данъкът не е включен в концесионното възнаграждение.
Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
Видно от цитираните разпоредби, данъчното събитие по доставки с непрекъснато изпълнение, каквито се явяват и тези по концесионен договор, възниква на датата, на която уговореното плащане е станало дължимо, т.е на датата на падежа на плащането на вноската по концесионното възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 6, т.1 от ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 4 от същата разпоредба, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.
С оглед на гореизложеното, считаме, че в разглеждания случай ДДС във връзка с концесионно възнаграждение, чийто падеж настъпва през 2011 г. се дължи, като данъкът следва да бъде начислен, съответно внесен от концедента – общината.
Предвид текста на §.30, ал. 1, изречение второ от ПЗР към последния ЗИД на ЗДДС, данъкът не се счита за включен в размера на дължимото концесионно плащане, от което следва, че същият трябва да бъде начислен от концедента върху пълния размер на дължимото към падежа концесионно плащане по договора.
От друга страна, за така начисления ДДС и при изпълнение на съответните изискванията на закона,за Вас като концесионер – регистрирано по ЗДДС лице, ще възникне право на приспадане на данъчен кредит.
По отношение на определените в концесионните договори размери на банкови гаранции обръщаме внимание, че съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС договарянето на гаранции и сделки с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредитора попада в кръга на освободените от ДДС доставки.
В конкретния случай, предоставянето или управлението на банкова гаранция представлява услуга, предоставяна от кредитна институция, като същата е освободена от ДДС. Самият размер на учредената банковата гаранция съответства на размера на обезпечението по изпълнение на договора за концесия, но към момента на учредяването няма характер на насрещна престация по доставка и в тази връзка не подлежи на облагане с данък.
‘