Относно: данъчното третиране на финансова помощ от собственик и лихви по договор за заем ;
Уважаема госпожо …..,
Във връзка с поставените от Вас въпроси изразяваме следното принципно становище :
Правните основания за предоставяне на временна финансова помощ от собственика, който е физическо лице на търговското дружество се съдържа в разпоредбите на Търговския закони Закона за задълженията и договорите. Тези взаимоотношения между страните са уредени от разпоредбите на гражданското и облигационно право . Ето защо поставеното от Вас запитване относно каква е правната форма и дали следва да се състави договор за отдаване на парични суми в заем има характер на правна консултация. Същото не е обвързано с разяснение и информация относно Вашите задължения за данъци и осигурителни вноски,като задължено лице.
На основание чл. 17, ал. 1 т. 5, б.”б” от Данъчния-осигурителен процесуален кодекс, задължените лица имат право да им бъдат осигурени и предоставени безплатно информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Предвид изложеното не можемда изразим становище по тези поставени от Вас въпроси.
Във връзка с данъчното третиране наотпуснат заем от физическо лице, собственик на търговско дружество, следва да имате предвид разпоредбите на чл.15 и чл.16 отЗКПО в сила от 01.01.2007 г и чл.77от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.77 от ЗДДФЛпри определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО регламентира, че получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, са сделки, чието изпълнение водидо отклонение от данъчно облагане.
При установяване на взаимоотношенията, които водят до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат на юридическите лица и задълженията на физическите лица по ЗДДФЛ се определят без да се вземат под вниманиетези сделки, техните условия или тяхнатаправнатаформа.
В такива случаи следва да се има предвид този финансов резултат за юридическото лице и задълженията за физическите лица, които биха се получили при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
В конкретния случай сделката следва да се сключи при обичайни пазарни условия т.е между страните по договора за заем следва да се договори пазарна лихва. Понятието „пазарна лихва „ е определенов § 1, т.32 от ДР на ЗКПО. Безлихвеният заем по смисъла на чл.15 , чл.16 отЗКПО и чл.77 от ЗДДФЛ,за данъчни цели се счита за отклонение от данъчно облагане, както задружеството така и за физическите лица.
От изложеното може да се заключи, че за дружеството ще е налице разход за лихви, а за физическите лица заемодатели ще са налице доходи от лихви по смисъла на чл.35 отЗДДФЛ.
На основание чл.36 от ЗДДФЛ,годишните данъчни основи за доходи от лихви на физически лица се облагат с данъки се декларират по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с годишна данъчна декларация в срок до 30.04 на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Горецитираните разпоредби се отнасят и при взаимоотношения между търговски дружества. За предприятията по смисъла на Закона за счетоводството важи принципа на начисляването. Разходите за лихви при заемополучателя и съответно приходите от лихви при заемодателя, следва да участват при формиране на счетоводния финансов резултат в годината на начисляванетоим,съгласноклаузите на договора за заем.
Във връзка с данъчното третиранена предоставянето на заеми и начисляването на лихви следва да имате предвид и разпоредбата на §1 т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗКПОкъдето е регламентирано понятието „ скрито разпределение на печалбата”. “Скрито разпределение на печалба“ са:
а) начислените разходи от данъчно задължено лице, несвързани с осъществяваната от него дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, в случаите, когато са извършени в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица;
б) начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия:
аа) заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година;
бб) изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок;
вв) изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода;
гг) изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти.
От 01.01.2008 в чл.26 е създадена нова т.11 предвиждаща регулация на разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата.
В чл. 267 в сила от 01.01.2008 г. е предвидена административно наказателна санкция в случайна скрито разпределение на печалба,данъчно задължено лице,се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба.
По силата на определението в §1 т.4 от ДР на ЗКПО на понятието „дивидент”, скритото разпределение на печалбата попада и в обхвата на този вид доходии по тази причинаподлежи на облагане и с данък върху дивидента.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ” ПЛОВДИВ:…………………
/Г.ТЪРНОВАЛИЙСКИ/’