ДДС и изработване на авторски софтуерни продукти за деца

§1, т. 14, б. ”б” от ДР на ЗДДС
чл.3, ал.1 от ЗДДС
чл. 21 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството, което е регистрирано по ЗДДС и изработва авторски софтуерни продукти за деца, по силата на договор с „X” ги доставя на „Y” – европейският клон на „X”, със седалище в Люксембург.Посочено е още, че „Y” доставя продуктите до крайните клиенти чрез своите електронни магазини и им издава фактура за покупката. Дружеството, изработващо софтуерните продукти няма контакт с крайните клиенти, които закупуват продуктите. От представените фактури с предмет  „софтуерен продукт” е видно, че българското дружество,  в качеството си на доставчик, предоставя продукта на „Y” – получател по посочените фактури.

Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Какво е данъчното третиране по ЗДДС на извършваните от дружеството доставки на изработени авторски софтуерни продукти?

Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея  нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно §1, т. 14, б. ”б” от ДР на ЗДДС „Услуги, извършвани по електронен път“ са доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път.
Доставката на лицензираните приложения от българското дружество към „Y”има характер на доставка на услуга, извършвана по електронен път, по смисъла на §1, т. 14, б. ”б” от ДР на ЗДДС, доколкото не попада в обхвата на понятието „стандартен софтуер”, записан на технически носител, съгласно §1, т. 25 от ДР на ЗДДС.
За данъчното третиране  по ЗДДС на тези доставки са от значение следните обстоятелства:
–                     качеството на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице и
–           определяне на  мястото на изпълнение на доставката.

По отношение определянето качеството на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице
Данъчно задължено лице, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В следващите разпоредби на чл.3 се определя кои дейности са независима икономическа дейност и кои не се третират като такава. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
По отношение на определянето на лицата като данъчно задължени или данъчно незадължени следва да се имат предвид и разпоредбите на  Регламент за изпълнение(ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно чл. 18, т. 1, б. а) от същия доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице, освен ако не разполага с информация за противното, в случаите, когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
От представените фактури е видно, че получателят по фактурата – „Y” е посочил своя идентификационен номер, от което може да се направи извод, че е данъчно задължено лице.

По отношение определянето на мястото на изпълнение на доставката
Мястото на изпълнение при доставките на услуги се определя в чл. 21 от ЗДДС. Съгласно ал. 2 от същия член мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Във връзка с гореизложеното, в случая е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Следователно, в издаваните от дружеството фактури следва да се посочва, че доставката е с място на изпълнение извън територията на страната, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка (и представени документи). В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 4 от  ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар