Внасяне непреработено злато от трети страни, преработване и оформяне под формата на кюлчета и плочки, т.н. „инвестиционно злато“

§1, т.24 от ДР на ЗДДС
чл.161 от ЗДДС
чл.162, ал.2 от ЗДДС
чл.69 от ЗДДС

В запитването описвате, че дружество, което е в процес на учредяване,  възнамерява да внася непреработено злато от трети страни, да го преработва и оформя под формата на кюлчета и плочки като за целта ще се регистрира в Министерството на финансите по реда на Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване, сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие. Посочвате, че плановете са малка част от готовата продукция да бъде реализирана на българския пазар, а по-голямата част –  в страни членки на ЕС.
Въпросите, които поставяте в запитването са:
1.                  За да бъде квалифицирано така преработеното злато като “инвестиционно злато“, по смисъла на ЗДДС, ще се изискват ли от дружеството допълнителни документи и/или доказателства, освен следните:
– регистрация на дружеството за преработка на злато в регистъра, воден към Министерството на финасите;
– доказателства, че златото отговаря на изискванията за форма, тегло и чистота по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗДДС?
2.         Всички регистрирани в Министерството на финансите преработватели на злато ли имат право да произвеждат “инвестиционно злато“ по смисъла на ЗДДС или само определени такива?
3.         Ако преработеното злато е “инвестиционно злато“ ще има ли дружеството право на приспадане на данъчен кредит за платения ДДС за закупеното непреработено злато и за платените услуги по преработката му или правото на данъчен кредит възниква само в случаите на прилагане на чл.160, ал.2 от ЗДДС?
4.         Когато преработеното злато не отговаря на критериите за “инвестиционно злато“ и данъкът се начислява от получателя, на основание чл.161 от ЗДДС, това означава ли, че продажбата на “златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече“ е облагаема доставка и доставчикът на такова злато има право на данъчен кредит за всички получени от него облагаеми доставки?
Предвид изложената в писменото запитване фактическа обстановка и съобразявайки относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:

По първи въпрос
Определение на „инвестиционно злато” е дадено в разпоредбата на  §1, т.24, б.”а” от ДР на ЗДДС, съгласно която „Инвестиционно злато“ е злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни. За инвестиционно злато се считат и златни монети, определени със съвместна Заповед на министъра на финансите и управителя на БНБ, за които са налице едновременно следните условия:
– чистотата им е равна или по-голяма от 900 хилядни;
– изсечени са след 1800 г.;
– били са или са законно платежно средство в страната, от която произхождат;
– продават се обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите повече от 80 на сто.
Актуалната към настоящия момент заповед е № ЗМФ-1534/09.12.2011 г. и № РД22-2759/09.12.2011 г.
Предвид гореизложеното и доколкото преработеното от Вас злато отговаря на изискванията на горните разпоредби, то следва да се квалифицира като „инвестиционно злато”. В ЗДДС и в Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност/ППЗДДС/  не са предвидени документи, които да доказват извършването на доставки свързани с инвестиционно злато. Това означава, че за доказването им доставчикът следва да се снабди с всички относими към доставката доказателства. Независимо от това органите по приходите имат оперативна самостоятелност да изискват и събират всякакви доказателства, относно извършването на посочените доставки.

По втори въпрос
По отношение правата и задълженията на търговски дружества, които имат предмет на дейност – преработване на злато, регистрирани в публичния регистър към Министерството на финансите, следва да се обърнете към Министерство на финансите.

По трети въпрос
Правото на данъчен кредит на доставчиците на „инвестиционно злато” е регламентирано в чл.162 от ЗДДС. Съгласно ал.1, регистрираните лица имат право на данъчен кредит за:
1. начисления от тях данък по реда на чл. 161 от същия закон;
2. получената доставка, вътреобщностното придобиване или вноса на злато, различно от инвестиционно злато, което после е преработено от лицето или за негова сметка в инвестиционно злато;
3. получените услуги, водещи до промяна на формата, теглото или чистотата на златото, включително на инвестиционно злато, независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена.
Право на приспадане на данъчен кредит имат  и регистрираните лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, за доставките, вътреобщностното придобиване или вноса на територията на страната на стоки или услуги, свързани с производството или преработката на това злато, независимо, че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, на основание на чл.162, ал.2 от ЗДДС.
От посочените разпоредби е видно, че правото на приспадане на данъчен кредит по чл.162, ал.2 от ЗДДС възниква, независимо дали данъчно задължените лица са избрали доставките на инвестиционно злато да бъдат облагаеми на основание чл.160, ал.2 от ЗДДС.

По четвърти въпрос
Облагаема доставка по смисъла на чл.12 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Правото на данъчен кредит на доставчика по чл.161 от ЗДДС ще е налице при спазване на разпоредбите на чл.69 от ЗДДС. Съгласно ал.1 от същия член регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Съгласно чл. 161, ал.1, т.1 от ЗДДС начисляването на данъка при  доставки на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече се извършва от получателя – регистрирано по този закон лице.
Предвид това, че доставките на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече не попадат в обхвата на освободените доставки по смисъла на ЗДДС, то те се определят като облагаеми, съгласно чл.12 от закона и при доставката им ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, получени при производството или продажбата им.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *