2_1062/13.08.2013г.
ЗКПО – чл.12, ал.5, т.2;
ЗКПО – чл.194, чл.195;
ЗКПО – чл.201, ал.1;
ЗДДФЛ – чл.55, ал.1;
ДОПК – чл.104;
ДОПК – чл.129, ал.1.
Относно: Декларация по чл.55, ал.1 от Закона за данъци върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ и чл.201, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за дължими данъци /обр.4001/.
Отправили сте запитване, в което сте изложили следното:
„……………..” ЕООД има сключен договор за наем с друго предприятие –наемодател. В тази връзка, сте подали декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за дължими данъци /обр. 4001/ върху изплатения от Вас наем за първо и второ тримесечие на 2013 г.
Поставяте въпрос относно задължението Ви за подаване на декларация обр.4001 за дължими данъци върху сумата на наема, заплатен на наемодателя.
В случай, че не сте длъжен да подавате декларацията по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за дължими данъци, какви действията следва да предприемете спрямо подадените вече декларации, както и спрямо платения авансов данък по тях.
При така изложената фактическа обстановка и предвид действащата към момента данъчно осигурителна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.201, ал.1 от ЗКПО /изм.ДВ, бр.94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г/, декларация по този член подават лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл.194 и 195 от същия закон. В чл.195, ал.1 от ЗКПО е посочено, че доходите от източник в страната, цитирани в чл.12, ал.2, 3, 5 и 8, изплащани от местни юридически лица на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност, подлежат на облагане с данък при източника.
В чл.12, ал.5, т.2 от закона като такъв доход от източник в страната, подлежащ на облагане с данък при източника по реда на чл.195 от ЗКПО, респ. подлежащ на деклариране с декларация по чл.201, ал.1 от с.з., е посочен доходът от наем.
Изхождайки от горното и предвид обстоятелството, че от запитването не става ясно какъв е статута на наемодателя – местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице, за Вас възниква задължение да подавате декларация по чл.201, ал.1 от ЗКПО /обр.4001/ в случай, че получателят на дохода от наеме чуждестранно юридическо лице.
Съгласно чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ /изм.ДВ, бр.94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г/, предприятията, платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци. Доколкото обект на облагане по реда на ЗДДФЛ са доходите на местни и чуждестранни физически лица, съгласно чл.2 от закона, изплащаният от предприятието Ви доход за наем на друга фирма, не попада в обхвата на чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ.
Предвид коментираното дотук, в случай, че не попадате в обхвата на чл.201, ал.1 от ЗКПО и нямате задължение да подавате декларации по този ред, подадените към момента такива се явяват неправомерно подадени, а внесеният в бюджета данък се явява недължимо внесен.
Промени във вече подадени декларации / в случая анулиране/, се извършват по реда чл.104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/, при кумулативно наличие на две условия: да не е изтекъл законоустановения срок за подаване на конкретния вид данъчна декларация и промените да са свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата за облагане и размера на задължението.
Тъй като законоустановеният срок за подаване на данъчна декларация обр.4001 за първо и второ тримесечие на текущата година е вече изтекъл – до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода /чл.201, ал.1 от ЗКПО/, предвид цитираните разпоредби от кодекса, редът на чл.104 от ДОПК е неприложим за Вас.
Предвид горното, приложимата за Вас процедура е тази, регламентирана в глава шестнадесета от ДОПК, чл.128 – чл.130 – процедура за възстановяване на неоснователно внесени суми за данъци или осигурителни вноски. Прихващането или възстановяването се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго /чл.129, ал.1 от ДОПК/. При подадено в срок искане, органът по приходи е задължен да го разгледа в хода на проверка или ревизия и да се произнесе по него.
‘