прехвърляне на предприятие на едноличен търговец по реда на чл.15 от Търговския закон

2_1077 / 02.07.2012 г.
Чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ
Чл.107, т.3 от ЗДДС
Чл.10, ал.1 от КСО
ОТНОСНО:прехвърляне на предприятие на едноличен търговец по реда на чл.15 от Търговския закон
На 14.06.2012г. на основание чл.15, ал.1 от ТЗ е сключен договор за прехвърляне на предприятиетоЕТ „А” на физическо лице Х. Прехвърлянето е вписано в Търговския регистър на 20.06.2012г. като ЕТ „Х.”.
На 25.06.2012г.е подадено заявление за регистрация по ЗДДС от физическото лице – Хна основание чл.132, ал.1 от ЗДДС.
На 27.06.2012г. ЕТ „А” е заличен от Търговския регистър.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1.В какъв срок следва да се подаде декларация по чл.50 от ЗДДФЛ от ЕТ „А”като заличен търговец от Търговския регистър?
2.Следва ли да се приложи чл.111, ал.1 от ЗДДС и да се начисли ДДС на наличните стоки от гр. 30 , за които е ползван данъчен кредит в предходни месеци?
3.В какъв срок се подава „Декларация за прекратяване на дейността”. Дължат ли се осигурителни вноски за м. Юни 2012г. и в какъв срок се внасят.
При така изложената фактическа обстановка,предвид действащата нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
1. По първи въпрос:
Едноличен търговец е качество на физическото лице, а не отделен правен субект.На основание чл. 50 , ал.1, т.1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през данъчната година доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък от стопанска дейност като едноличен търговец. Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се подава в срок до 30 април на годината, следващата годината на придобиването на дохода (чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ). В ЗДДФЛ не е регламентирано задължение за подаване на данъчна декларация в случаите на прекратяване на стопанска дейност от физическите лица, в т.ч. и от едноличните търговци, към датата на прехвърлянето и прекратяването на дейността. Такава следва да подадете до 30.04.2013г.,като се съобразите и с чл.26 от ЗДДФЛ.
2. По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 107, т. 3 от ЗДДСоснование за задължителна дерегистрация е заличаването на едноличния търговец от търговския регистър, освен ако физическото лице подлежи на задължителна регистрация по реда на чл.96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основаниятапо чл. 108, ал.2 ( извършена регистрация по избор по реда на чл.100 от ЗДДС).
На основание начл.111, ал.1 от ЗДДСкъм датата на дерегистрация се смята, че лицето извършва доставки по смисъла на законана всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са:
1.активи по смисъла на Закона за счетоводството, или
2.активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т.1
Предвид гореизложеното, чл.111, ал.1 от ЗДДС е неприложим относно активите, влизащи в съвкупността на прехвърленото предприятие. Същият е приложимединствено за наличните към датата на дерегистрацията активи вслучай,че лицето -прехвърлител е придобило активи /стоки или услуги/ след датата на прехвърлянето на предприятието или обособена част от своята стопанска дейност.
По силата на чл. 132, ал. 1 от ЗДДС на задължителна регистрация подлежи лице, което на основание чл. 10, ал.1 придобие стоки и услуги от регистрирано по ЗДДС лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗДДС при прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
По трети въпрос:
Съгласно изискванията на чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
На основание чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбинаи морските лица /НООСЛБГРЧМЛ / задължението за осигуряване на лицата по чл.4, ал.3, т.1-4 от Кодекса за социално осигуряване, в т.ч. еднолични търговци, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Следователно самоосигуряващото се лице, което е прекъснало или прекратило дейност, няма задължението да се осигурява по реда на чл.4, ал.3, т. 2 от КСО.
Съгласночл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛпри започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от /НООСЛБГРЧМЛ/минималният размер на осигурителният доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месецаза периода, през който е упражнявана дейността.
Осигурителните вноски се внасят до 10 число на месеца, следващ месеца, за който се дължат ( чл.7, ал.4 от КСО).