декларацията по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите

Изх. №24-31-36
Дата: 26.05.2010 год.
ЗМДТ, чл. 25, ал. 2;
ЗМДТ, чл. 58, ал. 1, т. 4;
ЗМДТ, чл. 123, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 127.
В отговор на поставените от Вас въпроси по прилагането на чл. 25, ал. 2 и
чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ изразяваме следното становище:
1. Относно момента, от който следва да се ползва облекчението
В чл. 25, ал. 2 ЗМДТ и чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ са регламентирани
преференции при данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните
средства за лица с намалена работоспособност от 50 до 100 %.
За ползване на предвидените в цитираните текстове преференции
администриращият орган изисква представяне на документ, удостоверяващ
изискваното обстоятелство, а именно решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Данъчните преференции по ЗМДТ се предявяват с подаване на декларации,
относно декларацията по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти това задължение е установено в чл. 14, ал. 2 ЗМДТ, а при данъка върху
превозните средства – в чл. 54, ал. 3 ЗМДТ.
В декларацията по чл. 14 ЗМДТ, в т. 2 се посочва основанието, поради
което се подава декларацията /придобиване на имот, промяна в декларирано
обстоятелство и др./, а в таблица 3, колона 3, се посочва датата на придобиване или
датата на промяна в обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка.
Когато се декларира новонастъпило обстоятелство, облекчението по чл. 25, ал. 2
ЗМДТ се ползва за съответния период, като се следи датата на промяна в
обстоятелство.
Принципно данъчнозадълженото лице има право да претендира признаване
на облекчението за изтекъл данъчен период /моментът на подаване на декларацията
е без значение/. Облекчение за минало време може да се претендира за целия
период от настъпване на инвалидността, посочена в решението на ТЕЛК или НЕЛК
до момента на подаване на декларацията /за ползване на облекчението в годината
на промяна в обстоятелство – т. 3/. Независимо от срока, за който се претендира
облекчение за минало време, то не може да бъде признато за период, по-голям от
пет години от датата на предявяване на претенцията поради изтичане на
погасителна давност.
При данъка върху превозните средства освобождаване от данък по чл. 58,
ал. 1, т. 4 ЗМДТ се ползва от месеца, следващ месеца на настъпване на промяната в
обстоятелство /чл. 60, ал. 9 ЗМДТ/. Датата на промяна в обстоятелство в конкретния случай се посочва в декларацията по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежаван
лек автомобил. В т. 6 от декларацията деклараторът посочва наличие на
съответното основание, като за „лекият автомобил с мощност до 117.64 kW и обем на дви-гателя до 2000 куб. см е собственост на лице с ………. „ се вписва ,,№ и дата на издаване на решението“ и „срок на инвалидността /от ………. до/“.
2. относно санкционирането на подадени след срока декларации по чл. 14 и
чл. 54 ЗМДТ
При неспазване на двумесечния срок за подаване на декларация по чл. 14
ЗМДТ, в конкретната хипотеза считаме, че се осъществява състава на
административно нарушение по чл. 123, ал. 1 ЗМДТ /втора хипотеза/, съответно
санкцията за физически лица е от 10 до 400 лв. При определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя /чл. 27, ал. 2 ЗАНН/. Тъй като в тези случаи по-късното
подаване на декларация не води до щети за общинските бюджети, считаме, че
следва да се да се мотивират „маловажни случаи“ на нарушения на основание чл.
28 ЗАНН /при малки периоди на закъснения/ или да се налагат минимални санкции.
При несвоевременно подаване на декларация по чл. 54 ЗМДТ се реализира
състава на административно нарушение по чл. 127 ЗМДТ, но поради изложените
по-горе съображения считаме, че следва да се мотивира „маловажност“ на
нарушението или да се налага минимална санкция.
3. относно ползването на преференцията за годината на настъпване на
промяна в обстоятелство
Според трайно установената практика по прилагането на чл. 25, ал. 2, облекчение се ползва за цялата година, ако намалената работоспособност е налице за период най-малко от шест месеца.
При данъка върху превозните средства освобождаването от данък се прилага от месеца, следващ месеца на настъпване на обстоятелството, т.е. наличие на намалена работоспособност /чл. 60, ал. 9 ЗМДТ/.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’

Оценете статията

Вашият коментар