деклариране на данни за дължимия данък по трудови правоотношения с подаване на декларация по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и с декларация образец № 6

3_№ 758/14.03.2013 г.
ЗДДФЛ – чл. 42; § 1, т. 26, б. „а” и „з” от ДР; чл. 49, ал. 5; чл. 55, ал. 1; чл. 66, ал. 1;чл. 73, ал. 1, 6
КСО – чл. 5, ал. 6
Наредба № Н-8/2005 г. на МФ – чл. 3, ал. 1, т. 1
Относно: деклариране на данни за дължимия данък по трудови правоотношения с подаване на декларация по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и с декларация образец № 6по реда на чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/2005 г. на МФ
Според изложеното в запитването, поради обявяване на акционерно дружеството в несъстоятелност и липса на продажби от страна на синдика, дружеството няма средства за изплащане на работните заплати за 2011 г. и 2012 г. Във връзка с това се поставя въпросът следва ли да се декларира дължимият данък и да се подадат данни за същия с декларация образец № 6 по месеци след изплащане на трудовото възнаграждение?
В запитването е посочено още, че дружеството е с регистрация в гр. ……., а синдикът е с местоживеене в гр. …………… Предвид това се поставя въпросът къде следва да се внесе ДОД и да се подаде декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ ?
Освен това във връзка с начислено, но неизплатено дължимо възнаграждение за работа без трудово правоотношение (граждански договор) за 2012 г., за което не е издадена служебна бележка, се поставят следните въпроси:
1. Физическото лице следва ли да декларира този доход след като не го е получило?
2. Кога дружеството следва да подаде справката за изплатени доходи?
3. Следва ли да се подаде декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимия данък, който е начислен и не е преведен към 31.12.2012 г.?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 23/2013 г.) и Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 20/2013 г.) изразяваме следното становище:
В запитването е посочено, че за 2012 г. е начислен данък върху доходите на физическите лица по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, в т.ч. по договор за управление, но възнагражденията не са изплатени. На основание § 1, т. 26, б. „а” и „з” от ДР на ЗДДФЛ за целите на закона “трудови правоотношения“ са правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда и по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2013 г., предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци. В ал. 3 на чл. 55 от същия закон изрично е регламентирано, че в декларацията по ал. 1 не се посочва удържаният данък за доходи от трудови правоотношения, за който се подава информация по реда на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, т.е. авансово удържаният данък по реда на чл. 42 от закона, посочен в декларация образец № 6 от Наредба № Н- 8/29.12.2005 г. не се декларира в тази по чл. 55, ал. 1.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредба на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, обект на деклариране от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи са:
-дължимите окончателни данъци в полза на чуждестранни физически лица по реда на чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ;
-окончателните данъци, дължими върху доходи на местни лица по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ;
-авансовият данък, дължим по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ за изплатени доходи от друга стопанска дейност;
-авансовият данък, дължим по реда на чл.44 от ЗДДФЛ за изплатени доходи от наем и друго възмездно предоставяне на права или имущество.
Във връзка с горното следва да се има предвид, че съгласно чл. 73, ал. 6 работодателите периодично предоставят информация за изплатените доходи по трудови правоотношения и за данъка, удържан върху тези доходи.
Министърът на финансите издава наредба за съдържанието, начина и реда за предоставяне и съхраняване на данните. Това е Наредба № Н-8/2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8/2005г. но МФ), издадена на основание чл.5, ал. 6 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от тази наредба работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават с декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” (Приложение № 4 към чл.2, ал.2 от наредбата) данни за дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания за работниците и служителите” и авансово удържания данък по чл. 42 от ЗДДФЛ.
С измененията в чл. 3, ал. 3, т. 1 от наредбата, в сила от 01.01.2013 г., се регламентира, че работодателите, осигурителите, техните клонове и поделения подават декларация образец № 6 в срока за подаване на декларация образец № 1. Когато с декларацията се подават данни само за дължим данък по чл. 42 ЗДДФЛ, срокът е до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Въведено е задължение за подаване на декларация образец № 6 в срок до 25 февруари на следващата година от работодателите по основното трудово правоотношение за данъка по чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ. Това касае случаите, при които основният работодател определя обща годишна данъчна основа и дължимия годишен данък, когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на авансово удържания данък. Тъй като срокът за извършване на изравняването е до 31 януари, то срокът за декларирането и внасянето е до 25 февруари. В т. 8 от декларацията се попълва код 9 за дължимия данък по чл.49, ал.5 от ЗДДФЛ.
Следва да се има предвид, че в декларация образец № 6 и в указанията за попълването й са направени съществени изменения и допълнения. Прецизирано е наименованието на полето в т. 1 от декларацията, актуализирано е наименованието на полето в т. 2 и е допълнено наименованието на т. 16 от декларацията.
Направени са изменения в указанията за попълване на т. 8 Кодове за вид плащане, като са въведени нови кодове за вид плащане – 5 и 6. Код 5 се попълва за изплатено, начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение за месеца в т. 9 (в т.ч. доплащания или частични плащания за целите на данъка), когато годината, попълнена в т. 9 е 2013 г. Код 6 се попълва за допълнителни доходи за трудова дейност (например допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати, средства за социални разходи и др.), които са начислени и неизплатени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът и годината, попълнена в т. 9 е 2013 г. (с изключение на декларирани с код 5). Създадена е забележка към буква „б”. С тази забележка е посочено, че когато годината, попълнена в т. 9 е преди 2013 г., код 4 се попълва и за осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 5 от КСО и за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 7 от ЗЗО.
Въведен е също така нов код 9, който се попълва в полето на т. 8, когато се подават данни за дължимия данък по чл.49, ал.5 от ЗДДФЛ.
Допълнен е текстът за попълване на т. 9 – Месец и година от указанието. Допълнението е във връзка с деклариране на данните за данъка по чл.49, ал.5 от ЗДДФЛ. Когато се попълват данни за дължим данък по чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ, в полето на т. 9 се посочва месец 12 и годината, за която се отнася данъкът.
Допълнено е също така указанието за попълване на т.16 от декларацията. В полето на тази точка след 31 декември 2012 г. се попълва и удържаният от работодателя по основното трудово правоотношение данък по чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ. Когато в т. 8 е попълнен код 9, точки 10-15 и т. 17 не се попълват (основание т. 4 от забележките след т. 17).
В указанията за попълване на т. 18 – Дата на изплащане/начисляване е посочено, чекогато възнагражденията са неначислени, се попълва 25-о число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. За осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 5 от КСО и за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 7 от ЗЗО за дата се попълва 25-о число на месеца, следващ месеца,за който се отнасят данните. Когато годината, попълнена в т. 9 е преди 2013 г., се попълва датата на последния календарен ден от месеца, посочен в т. 9.
Създадена е забележка към т. 18, съгласно която когато се декларира удържаният данък по чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ, в т. 18 се посочва датата на удържане на данъка.
По отношение на поставения въпрос къде следва да се внесе удържаният данък върху доходите на физическите лица е необходимо да се има предвид, че авансовото удържане на данъка за доходи от трудови правоотношения се извършва по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, а както беше разяснено по – горе, декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за доходите, получени по трудови правоотношения и по договори за управление и контрол от синдика не се подава. Съгласно ал. 9 на тази норма данъкът по ал. 1-8 се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66 от с.з. В разпоредбата на чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ е указано, че данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6. Работодателят по основното трудово правоотношение внася данъка по чл. 49, ал. 5 в срок до 25 февруари на следващата година.
Нормата, която урежда мястото за внасяне на данъци, удържани от платеца на дохода по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, е тази на чл. 66, ал. 1 от същия закон, която гласи, че данъкът по чл. 65 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
С оглед на горецитираната нормативна уредба и предвид обстоятелството, че седалището на дружеството е в гр. ……., то в случая данъкът по чл. 65 от ЗДДФЛ следва да бъде внесен по сметката на ТД на НАП – ………….., офис – ……..
Във връзка със сключения през 2012 г. граждански договор, по който не са изплащани възнаграждения, е необходимо да сепосочи, че съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Доходът се смята за придобит на датата на плащането (при плащане в брой) или на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода (при безналично плащане) – чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Съгласно изложеното в запитването на физическото лице не са изплатени полагащите се възнаграждения по сключения през 2012 г. граждански договор, т.е. лицето не е придобило доход по смисъла на горецитираната нормативна уредба. В случая следва да се има предвид, че в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се декларират само получени през съответната година доходи от лицата. Предвид това лицето няма задължение за подаване на ГДД при положение, че не е получило други доходи, подлежащи на деклариране по реда на ЗДДФЛ, освен ако е получило/предоставило парични заеми, които подлежат на деклариране съгласно регламентираните в чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ условия.
В чл. 73, ал. 1, т.1-4 от ЗДДФЛ са посочени доходите, за които предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи. В случая доход (възнаграждение) по сключения граждански договор не е изплащан на лицето, поради което същият не следва да се включва в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г., подавана от дружеството. За „……….” АД, ще възникне задължение за деклариране на тези обстоятелства в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ едва при частично или цялостно изплащане на възнаграждението по сключения договор.
Обръщаме внимание, че основание за прилагане на изменените норми на чл. 55 и следващи от ЗДДФЛ спрямо правоотношения, които са възникнали през 2012 г., когато удържаните от платеца данъци не се декларираха, е цитираната и във фактическата обстановка на запитването норма на § 60 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС). В същата изрично е посочено, че по реда на раздел II от глава единадесета на ЗДДФЛ се декларират и данъците, дължими за доходи, начислени/изплатени до 31 декември 2012 г., подлежащи на внасяне след 1 януари 2013 г., както и данъците, дължими, но невнесени към 31 декември 2012 г. За данъците, дължими, но невнесени към 31 декември 2012 г., срокът за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ е 31 юли 2013 г.
В случая обаче § 60 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС е неприложим. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Както беше посочено по – горе, на деклариране в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ подлежи авансовият данък, дължим по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ за изплатени доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ. Тъй като в случая доходи по сключения граждански договор не са изплащани, т.е. не се дължи авансов данък, то не следва да се подава и декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ по силата на § 60 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС. Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да бъде подадена,тогава когато данъкът стане дължим – в сроковете за внасянето му.

Оценете статията

Вашият коментар