3_2206/17.10.2016 г.
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6, т. 5
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 5
ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1
КСО, чл.6, ал.9
ЗЗО, чл.40, ал.1, т.2
Относно: деклариране на доход от регистриран земеделски стопанин при възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя съгласно Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) и дължимите здравни вноски съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)
Според изложеното в запитването, земеделски стопанин, се облага по чл. 29а от ЗДДФЛ за дейността си от производство на непреработена селскостопанска продукция. Същият е отдал земеделска земя под наем.Представена е допълнително изискана информация, с която е уточнено, че земеделската земя не е включена в патримониума на ЗС, същата е собственост на физическото лице – земеделски стопанин и се използва за селскостопанска дейност. Към писмото е приложено копие на част от договора за наем на земеделската земя. При извършена допълнителна проверка се установи, че отдадената под наем земя с посочените номера на парцелите и площ – 201,211 декара е предоставена по договор за аренда на земеделския стопанин за срок от 10 г., считано от 2014/2015 г.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. В кое приложение на годишната данъчна декларация за 2016 г. ще бъде отразена получената сума от наем – приложение № 2 или приложение № 4?
2. Дължат ли се здравни осигуровки за получената сума?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 75/2016 г.), Кодекса за социално осигуряване ( КСО, ДВ. бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 62/2016 г.) и ЗЗО ( ДВ бр. 70/1998г., посл. изм. ДВ бр. 20/2016 г.) изразяваме следното становище:
По отношение на данъчното законодателство
Видно от представената фактическа обстановка в запитването отдаването под наем на земеделска земя от задълженото лице не е пряко свързано с дейността на лицето като земеделски стопанин за производство на непреработена растителна и животинска продукция.
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ доходите от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, начислени/изплатени от местни лица са от източник в Република България.
По смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от дейностите или сделките, неизчерпателно изброени в посочената разпоредба. Според чл. 1, ал. 3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал.1.
В ТЗ не са посочени изрични критерии, според които да се определи дали една дейност се извършва по занятие. Относно понятието „дейност по занятие” в правната теория се счита, че това е дейност като постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер, чиято цел е създаване на постоянен доход.
Във възприетата до сега практика на ВАС като критерий за определяне на една дейност като такава по занятие също се посочва системното й осъществяване с цел извличане на печалба в свой частен интерес.
Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги. Тази теза намира потвърждение и в данъчния закон.
Предвид изложеното получените доходи от дейност, извършвана регулярно и по занятие като търговец, подлежат на облагане по общия ред на Раздел II от глава пета на ЗДДФЛ. На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, по реда на ал. 1 – 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.
Освен това следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ разпоредбата на чл. 13, ал. 1 не се прилага за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, включително като едноличен търговец, както и за физически лица, регистрирани като земеделски стопани, които определят облагаем доход по чл. 26.
На основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба. Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28 се умножи по данъчна ставка 15 на сто (чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ).
В обобщение на горното следва да се посочи, че в настоящия случай доходът, придобит от отдаването под наем на земеделска земя, следва да се декларира в приложение № 2 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По отношение на осигурителното законодателство
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. На основание чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.
По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината (чл. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, приета с ПМС №263/30.12.1999 г.).
От представената в запитването фактическа обстановка и допълнителната информация към същото става ясно, че лицето отдава под наем земеделска земя, която не е включена в патримониума на земеделския стопанин и получава доходи от отдаването под наем.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал.9 от КСО. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.
Предвид изложеното, в настоящия случай, съобразявайки нормата на чл.6, ал.9 от КСО, осигурителният доход е реализираният доход от отдаването под наем на земеделски земи и върху същия не се дължат осигурителни вноски при годишно изравняване на доходите по реда на КСО и ЗЗО.