3_2203/18.09.2015 г.
ЗДДС, чл. 118, ал. 8 и 9;
Наредба № Н-18/2006г. на МФ, чл.3, ал. 11;
Наредба № Н-18/2006г. на МФ, чл. 59в
Относно: прилагане разпоредбите на чл. 118 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)и Наредба № Н-18от 13.12.2006 г. на МФ
Съгласно фактическата обстановка изложена в запитването в стопанския двор, който е собственост на дружеството се намират два резервоара за съхранение на гориво. В резервоарите не се съдържа гориво и същите не се използват за съхранение на такова. Същевременно няма възможност да се премахнат, тъй като резервоарите се намират в постройка.
Във връзка с горното се поставя въпроса трябва ли да се регистрират тези съдове по реда на Наредба № Н-18от 13.12.2006 г. на МФ, при положение, че няма да се използват и не могат да се премахнат?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18 / 2006 г. на МФ (обн. ДВ, бр.106 от 27 декември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.66 от 28 Август 2015г.) и ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 41 от 05.06.2015г.) изразяваме следното становище:
Със Закона за държавния бюджет за 2015 г. (ДВ, бр. 107 от 24 декември 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) са направени промени, свързани с изменението на чл. 118, ал. 8 във връзка ал. 9 от ЗДДС.
Съгласно ал. 8 на чл. 118 от ЗДДС данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
В променената ал. 9 на същата правна норма е разписано, че алинея 8 не се прилага от лице – получател по доставка на течни горива, което е бюджетна организация по смисъла на Закона за публичните финанси или общинско предприятие и не извършва продажби на течни горива.
Във връзка с промените в ЗДДС са направени допълнения и в Наредба № Н-18/2006г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 11 от наредбата лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да подава данни в НАП за наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на глава девета “б“.
Начина на подаването и това какви данни следва да се подават към НАП за наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива за собствени нужди са регламентирани в разпоредбата на чл. 59в от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
От цитираната нормативна уредба е видно, че целта на приетите промени е осъществяване на ефективен контрол от приходните агенции върху целия процес, свързан с доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител с оглед предотвратяване укриването и невнасянето на данъци и недопускане за продажба на течни горива с неясен произход и качество в бензиностанциите и другите обекти за съхранение на горива. Този законов ред обаче е приложим само за лицата, които използват дадени съдове или съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива в своята стопанска дейност. В случая, с оглед на обстоятелството, посочено в запитването, че двата резервоара не се използват за съхранение на гориво, както и за зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, следва, че дружеството няма задължението да подава данни в НАП за тези налични съдове по реда на чл. 3, ал. 11 във връзка с чл. 59в от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. При положение обаче, че същите ще се използват в даден момент за съхранение и/или зареждане с течни горива, то за дружеството ще съществува задължението, по реда на глава девета “б“ от наредбата, да подаде данни в НАП за двата налични съда (резервоара).
‘