деклариране на доставки по системата Интрастат, препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП – Пловдив.

В Дирекция ”ОДОП” – ……….. постъпи писмено запитване с вх. № 20-15-59/02.02.2015 г., относно деклариране на доставки по системата Интрастат, препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП – Пловдив.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Българско дружество има сключен договор за доставка на оборудване с монтаж и инсталация с германска фирма, регистрирана за целите на ДДС в Германия. През периода на действие на договора след получаване на авансови плащания от българското дружество, но още преди да започне доставката на самото оборудване от Германия за България, немското дружество се регистрира по ЗДДС в България. За следващите плащания по договор от обединението към немското дружество, последното издава фактури с начислен ДДС 20% по ЗДДС. Оборудването пристига в България, придружено с CMR, които изпраща обединението в прикачен файл и отива директно на обекта на българското дружество – купувач на оборудването. Оборудването пристига основно от Германия, но също така и от Турция.
Зададени са следните въпроси:
1. Задължението за деклариране на доставки на оборудване от Германия и Турция за България вменява ли се на българското дружество – купувач на оборудването?
2. Задължението за деклариране на доставки на оборудване от Германия и Турция за България вменява ли се на немското дружество, след като същото вече е регистрирано по ЗДДС в България?
3. Трябва ли да се декларират и двата вида доставки както от Германия, така и от Турция в Интрастат системата?
4. Кой трябва да ги декларира – обединението или немското дружество, регистрирано по ЗДДС в България?
5. В случай, че българското дружество е носител на задълженията по декларирането на доставките по системата Интрастат и то не е изявило желанието си да декларира гореописаните доставки чрез прилагане на специфичен режим „Пристигания и изпращания на партиди“ чрез подаване на уведомление за този избор предварително, може ли да се направи с по-късна дата /например 02.2015/ за по-ранни периоди /10,11,12.2014 и 01.2015, 02.2015/?
6. Има ли глоби за закъснението на избора и какви са по размер?
7. Ако декларирането чрез прилагане на специфичния режим „Пристигания и изпращания на партиди“ е неприложимо поради закъснение, може ли декларирането по общия ред да се смята за законосъобразно?
В отговор на поставените от Вас въпроси, Ви уведомяваме за следното:
Първи въпрос: Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.
Предвид текста на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи са издадените фактури, известията към фактури и протоколите по реда на закона. В този смисъл на основание чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за Вас като получател по доставка, възниква задължение да посочите единствено получените документи /фактури и известия към тях/, издадени по ЗДДС, както и протоколите, които сте длъжни да издадете на основание с.з.
Втори въпрос: Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на т. 2 и т. 5 от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Зададеният от Вас въпрос не е свързан със задълженията Ви като задължено лице, а касае Ваш контрагент, поради което запитването следва да бъде подадено от заинтересованото лице, т.е. от немското дружество, регистрирано по ЗДДС в България.
Трети, четвърти, пети, шести и седми въпрос: Въпросите от запитването /от трети до седми вкл./ са препратени за отговор по компетентност до компетентната Дирекция „Интрастат“ към ЦУ на НАП.

Оценете статията

Вашият коментар