В Дирекция ”ОДОП” – ……….постъпи писмено запитване с вх. № ………../31.10.2013 г., относно административно-наказателните разпоредби по ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество, което е лицензиран застрахователен брокер е регистрирано по ЗДДС. На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не начислява данък за извършената застрахователна услуга и съответно не ползва данъчен кредит за получените доставки, върху които е начислено ДДС.
Зададен е следният въпрос: Има ли някакви негативни последици за дружеството невключването на фактура в дневника за покупки или включването на същата в следващ данъчен период, както и подаването на дневник за покупките с нулева стойност?
В отговор на поставения от Вас въпрос и съобразявайки се с действащата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, дружеството е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от същия закон.
В ЗДДС са предвидени административно-наказателни разпоредби при неспазването на определени законови разпоредби относно документирането на доставките.
Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
Предвид гореизложеното чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е неприложим, когато не е отразен получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период и това обстоятелство не е довело до определяне на данъка в по-малък размер.
‘