деклариране на кредитни известия за постигнати търговски цели в системите ВИЕС и ИНТРАСТАТ

Изх. № М-26-Ф-215
Дата: 26.05.2021 год.
ЗДДС, чл. 26, ал. 1;
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ЗДДС, чл. 26, ал. 5, т. 1;
ЗДДС, чл. 64, ал. 1;
ЗДДС, чл. 112, ал.1;
ЗДДС, чл. 117, ал. 4;
ППЗДДС, чл. 18, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 18, ал. 4;
ППЗДДС, чл. 113, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 113, ал. 5;
ЗСВТС, чл. 7;
ЗСВТС, чл. 53а, ал. 7, т. 1;
ЗСВТС, чл. 53а, ал. 7, т. 2.

ОТНОСНО: деклариране на кредитни известия за постигнати търговски цели в системите ВИЕС и ИНТРАСТАТ

Във Ваше писмо, заведено в Централно управление на Национална агенция за приходите с вх. № …….. г., е изложена следната фактическа обстановка:
„………” ООД (дружеството) закупува стока от дружества със седалище в друга европейска държава като получава фактура за закупената стока и издава протокол за начисляване на данък върху добавената стойност при вътреобщностно придобиване (ВОП).
В запитването се сочи, че на по-късен етап, когато се установи, че дружеството е постигнало договорните цели за постигнат оборот, горепосочените контрагенти издават кредитно известие за допълнителна отстъпка. Дружеството продава съответната стока в месеца на получаване или началото на следващия и същата бива изписана при продажба по доставна стойност (себестойност), формирана и отчетена при получаването ?.
Сочите още, че получените от контрагентите кредитни известия биват отчитани от дружеството като приход в текущия месец без да се отразяват в отчетните регистри по ЗДДС и ИНТРАСТАТ.
Предвид изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как следва да се отрази кредитното известие в дневниците по ДДС и ИНТРАСТАТ в месеца на получаването му?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по поставения в запитването въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по реда на чл. 26.
Данъчната основа съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставката всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Изключение от това правило е регламентирано в разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. Ако отстъпките се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им.
В разпоредбата на чл. 18 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) са регламентирани изискванията при предоставянето на търговска отстъпка или намаления на получателя. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ППЗДДС, чл. 26, ал. 5, т. 1 от закона се прилага независимо дали търговската отстъпка или намалението се предоставят под формата на пари, стоки или услуги. Когато търговската отстъпка или намалението са предоставени след датата на възникване на данъчното събитие за доставката, на основание чл. 18, ал. 4 от ППЗДДС за изменението на данъчната основа на доставката доставчикът издава кредитно известие към фактурата, издадена за доставката.
От изложеното в запитването става ясно, че така наречената „допълнителна отстъпка“ се предоставя за постигане на определен оборот, като от страна на доставчика се издава кредитно известие, без да са налице данни да се предоставя друга стока, услуга или пари от същия, както и дали е дължима насрещна престация (задължение) от дружеството към контрагентите – доставчици, предоставящи отстъпката. Предвид това, за целите на настоящото становище се приема, че в случая със стойността на тази допълнителна отстъпка се намалява дължимата сума за плащане от страна на дружеството на контрагентите – доставчици, като за същото не възникват задължения по повод получаването ?. В този случай следва да се приеме, че е налице предоставяне на търговска отстъпка/намаление след датата на възникване на данъчното събитие.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 4 от ЗДДС предвижда издаването на протокол при изменение на данъчната основа на доставка или при разваляне на доставка, за която е издаден протокол, да се издаде нов протокол, който следва да съдържа задължително посочените в цитираната разпоредба реквизити. Протоколът следва да се издаде в 15 дневен срок от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство по ал. 4.
Предвид гореизложеното следва, че по повод полученото кредитно известие, издадено от съответния доставчик за документиране на допълнителната отстъпка, следва да се издаде протокол по реда на чл. 117, ал. 4 от закона и в срока по ал. 5 на цитираната разпоредба.
На основание чл. 113, ал. 1 от ППЗДДС регистрираните лица водят задължително отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или правилника. Информацията от отчетните регистри се използва за попълване на справки-декларациите и VIES-декларациите по закона предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 5 от ППЗДДС. Данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от закона са фактурата, известието към фактура и протоколът и тези документи подлежат на отразяване в отчетните регистри и декларации.
Съгласно чл. 7 от Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки (ЗСВТС) „Задължени лица за подаване на декларации по система „Интрастат“ – Интрастат оператори, са лицата, регистрирани по ЗДДС, които осъществяват вътрешнообщностна търговия със стоки в годишни обеми, изразени в стойност, над праговете за деклариране“.
Праговете за деклариране за 2021 г. съгласно Заповед РД 05-918/20.10.2020 г. са:
* за поток пристигания – 430 000 лв.;
* за поток изпращания – 270 000 лв.
Съгласно чл. 53а, ал. 7, т. 1 и т. 2 от Наредбата по чл. 1, ал. 2 от ЗСВТС – „Кредитни известия за покупка или продажба на стоки не трябва да се декларират по система Интрастат, когато търговецът получава отстъпка за достигнати годишни обороти или резултати и/или когато кредитно известие е издадено за целия годишен период и не може да бъде разпределено по отделни стоки и периоди.“
В конкретния случай дружеството е регистрирано по система Интрастат за 2020 и за 2021 г. с възникнало годишно задължение за поток пристигания и има подадени декларации.
Предвид гореизложеното, в конкретния случай дружеството няма задължение за подаване на коригиращи декларации по система Интрастат, по поток пристигания.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ ГЕОРГИЕВ/

5/5

Вашият коментар