Деклариране на недвижим имот по реда на чл. 17 от ЗМДТ.

Относно: Деклариране на недвижим имот по реда на чл. 17 от ЗМДТ.
Във връзка с постъпило запитване с вх. № 08.09.2010г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – …., Ви уведомяваме:
В запитването е посочена следната фактическа обстановка: Дружество декларира новопридобит недвижим имот на 14.07.2010г. Покупната цена на имота съгласно представения нотариален акт от 02.06.2010г. е 350 000 лв.
Предишният собственик /друго дружество/ е съсобственик на имота с физически лица. Същият извършва строителство на сграда до степен на завършеност „груб строеж” и продава имота.
След покупко-продажбата дружеството купувач прави делбана обектите в незавършен вид с физическите лица. Същото декларира отчетна стойност на имота 158 000 лв. като представя счетоводна справка и фактура от 07.06.2010г., издадена от продавача, в която обект на покупко- продажба са земя – 158 000 лв. и сграда /СМР/ – 192 000 лв.
В документа за собственост предмет на сделката е единствено земята.
Във връзка с така представената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Има ли право фирмата-купувач да декларира и плаща данъчните си задължения за недвижимия имат – земя по отчетна стойност, по-ниска от покупната цена по нотариален акт?
Предвид поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Видно от информацията, предоставена от Община .., законовият срок за деклариране придобиването на недвижим имот е спазен. При попълване на декларацията и оповестяване на изискуемите данни е допуснаторазминаване с информацията от документа /нотариален акт/, с който е прехвърлена собствеността на недвижимия имот.
Съгласно чл. 23 от Закон за кадастъра и имотния регистър недвижимите имоти са обекти на кадастъра. Същите са определени като:
1. поземлен имот;
2. сграда, включително изградена в груб строеж;
3. самостоятелен обект в сграда.
Посоченият в нотариалният акт обект на прехвърлителна сделка е поземлен имот на стойност 350 000 лв. От същия не може да се направи извод, че се прехвърля друг недвижим имот освен посочения поземлен такъв. Разпоредбата на чл. 18 от Закона за задълженията и договоритеопределя нотариалният акт като документ, с който се доказва прехвърлянето на собственост върху недвижими имоти.На основание на посочената разпоредба, издадената на по-късна дата фактура и информацията, която носи, няма законова сила за признаване на сделката по прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот /земя и сграда/, т.е. не валидира прехвърляне на собственост върху тях.
Съгласно чл. 17 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ предприятията подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък.
В ЗМДТ с разпоредбата на § 1, т. 17 е дадено определениеза “отчетна стойност“ – това е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Аналогично е и определението, съдържащо се в Националните счетоводни стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, СС 4 “Отчитане на амортизациите“,т.2,б.“б“,според която „отчетна стойност“ е стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието.Тя може да бъде историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценена стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане“.Историческа цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена/чл. 13, ал. 2 ЗС/.
Предвид гореизложеното, изразяваме мнение, че отчетната стойност на поземления имот е цената на придобиване, посочена в документа за придобиване /нотариален акт от 02.06.2010г./ в размер на 350 000 лв.

Оценете статията

Вашият коментар