Относно: Деклариране на недвижим имот, възложен с постановление за възлагане, вписан в Службата по вписвания № ………, акт № ……… от 17.12.2014 г., като начин на трайно ползване – използвана ливада.
В Дирекция „ОДОП” – …. постъпи писмено запитване с вх. № ………./19.06.2015 г., относно деклариране на недвижим имот, възложен с постановление за възлагане, вписан в Службата по вписвания № ……, акт № ……. от 17.12.2014 г., като начин на трайно ползване – използвана ливада.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: На физическо лице е възложен имот с начин на трайно ползване – използвана ливада с площ от 1220 дка, от които 0,319 дка шеста категория и 0,901 дка пета категория, находяща се в с. Д Ма, община К, местност „И“, имот № …….. от ЧСИ с постановление за възлагане от 27.11.2014 г., вписано в Службата по вписванията с вх. № …….., акт № ……, т. …… от 17.12.2014 г. Имотът е отнет от длъжника- физическото лице като използвана ливада. Записаният в постановлението за възлагане недвижим имот – използвана ливада с № …….. не подлежи на деклариране в масива „МДТ“ на община К на основание чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ.
На 08.06.2015 г. Поземлена комисия – село К издава скица № ……../28.04.2015 г., в която номерът на имота …… в с. Д М, записан в цитираното постановление – използвана ливада, е записан като начин на трайно ползване – Друг промишлен терен.
С удостоверението с Изх. № …../08.06.2015 г., издадено от Поземлена комисия – с. К, област П се удостоверява, че имотът, който фигурира в Постановлението, а именно – използвана ливада и имотът по цитираната скица, който е записан като начин на трайно ползване – Друг промишлен терен, са идентични.
В масива „МДТ“ на община К този имот е деклариран с декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № ……../04.05.2006 г. и декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ………/30.06.2010 г. от юридическото лице „Н О“ като Друг промишлен терен с площ от 1200 кв.м. и построена върху имота бензиностанция.
В тази връзка са зададени следните въпроси:
1. Следва ли да се обработи декларацията по чл. 14 от ЗМДТ на новия собственик – К.П.П., придобил недвижим имот с Постановление за възлагане на ЧСИ от 27.11.2014 г., влязло в сила на 09.12.2014 г.?
2. От коя дата следва да бъде обложен цитирания имот, ако се прецени, че трябва да се обработи декларацията?
3. Следва ли на база предоставеното Постановление, скица от 08.06.2015 г. и удостоверението за идентичност на имотите на Поземлена комисия – село Калояново да се закрие партидата на юридическото лице „Н О.“, която до настоящия момент продължава да бъде собственик на имота в масива на „МДТ“ на община К, при положение, че имотът в постановлението се отнема от друг собственик – физическото лице И.И.?
4. Може ли да се издаде данъчна оценка на новия собственик – К. П. П. и като какъв терен трябва да бъде издаден – като земеделска земя – използвана ливада или като друг промишлен терен?
5. Може ли да се издаде удостоверение за данъчна оценка на стария собственик – юридическото лице „Н О“ за декларирания в масива „МДТ“ на община К парцел – друг промишлен терен и сграда – бензиностанция?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи въпрос: С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията /чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ/.
По силата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ от обхвата на облагаемите обекти са изключени земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.
ЗМДТ не съдържа определение на „земеделски земи”, поради което използва това понятиесъс съдържанието, дефинирано от чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Според чл. 2 от ЗСПЗЗ, „земеделски земи” са тези, които са предназначени за земеделско производство и:
1. не се намират в границите на урбанизираните територии /населени места и селищни образувания/, определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон;
2. не са включени в горския фонд;
3. не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради;
4. не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.
По силата на чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ общинските служби по земеделие и гори съхраняват, поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне и другите материали и данни, получени при прилагането на закона, т.е. разполагат с необходимите за попълване на служебната страница на данъчната декларация данни за недвижимите имоти.
От друга страна, служителите на общините, администриращи местни данъци, разполагат с всички права и задължения на органи по приходите по ДОПК, включително с правото даизискват от всички лица и държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за осъществяване на контролната дейност по данъчното облагане /чл. 12, ал. 1,т. 11 ДОПК/.
Освен в разпоредбите на ДОПК, задължение за службите на бюджетна издръжка да предоставят на служителите на общинските администрации данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други)е установено и в чл. 18, ал. 2 от ЗМДТ.
В тази връзка информация за вида на конкретен имот /урегулиран, земеделски, горски и пр./ се получава от страницата в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, която се попълва служебно от съответната служба на общината или общинската служба по земеделие и гори.
В компетентността на изпълнителния директор на НАП е издаването на методически указания по прилагането на ЗМДТ /чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ/, с които се цели да се унифицира практиката на администриращите органи при прилагането на определени, създаващи неяснота или противоречивост разпоредби в закона.
Предвид гореизложеното, не е от компетентността на НАП определянето вида на имот, от което следва обработването или не на декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
Втори въпрос: Следва да имате предвид, че съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, размерът на задълженията се определя от месеца, следващ месеца на придобиване на правото на собственост.
В тази връзка въпросът по отношение момента на придобиване на собственост върху имота изисква коментар относно прилагането на хипотезите на ЗС и ГПК, поради което излиза извън компетентността на НАП.
Трети въпрос: По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В производствата по администриране на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.
Тъй като в закона към настоящия момент липсват каквито и да било разпоредби, уреждащи хипотезите при които се закриват партиди на недвижими имоти, до нормативното им регулиране, общината, с оглед спазването на основния принцип за служебно начало, уреден в чл. 5 от ДОПК, следва да установи дали е налице или не основание за закриване на партидата, т.е. от Вашата компетентност е вземане на такова решение.
Четвърти и пети въпрос: Правилата за приемане на декларации и издаване на удостоверения по ДОПК са изцяло приложими при приемането на декларации и издаването на удостоверения по местни данъци, във връзка с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Попълването и подаването на данъчна декларация само по себе си не е основание нито за придобиване, нито за загубване на правото на собственост. Право на собственост и вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в гражданското законодателство.
Освен това в материалния закон /ЗМДТ/ е предвидена възможност за служителите на общинската администрация да проверяват подаваните декларации и да изискват допълнителни данни за облагаемия имот, да сверяват данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва/чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ/.
Независимо, че представянето на документ за собственост или учредено право на ползване не е уредено нормативно като безусловно задължение на декларатора, доколкото качеството на собственик или ползвател е неотменно условие за облагане с данък върху недвижимите имоти или издаването на удостоверение за данъчна оценка, при подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ следва да се изисква представянето на документ, от който да е видно, че деклараторът има достатъчно основания да счита себе си за собственик, освен ако такъв вече е бил представен. За проверка на достоверността на декларираните данни общинският служител би могъл още да :
-изиска данни за актуално състояние на имота от службите по вписванията;
-използва данни от трети лица и институции, които се отнасят до данните,
посочени в декларацията.
По силата на чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 от ЗМДТ данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на молба по образец.
Удостоверенията за данъчна оценка се издават на собствениците на недвижими имоти, съгласно декларираните от тях данни.
В ал. 2 на чл. 3 от Приложение № 2 от ЗМДТ е предвидена възможността удостоверение за данъчна оценка да се издава и за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи.
Удостоверение за данъчна оценка на имот на лице, което не може да се легитимира като единствен собственик, се издава в следните хипотези:
– представяне на молба – декларация по образец за започване на производство за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание чл. 587,
ал. 2 от ГПК или удостоверение от нотариус;
-представяне на удостоверение от съдебен орган.
Удостоверението за данъчна оценка на недвижим имот е документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 88 ДОПК, спрямо което намира приложение специалното производство за издаване и обжалване на такива документи, уредено в глава дванадесета „Административно обслужване““ на ДОПК. От компетентността на решаващия орган е преценката на обстоятелствата, мотивиращи издаването на удостоверение или постановяването на отказ да бъде издадено такова.