деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в Приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането

Изх. №53-04-196/06.04. 2017 г.
ЗКПО – чл. 182, ал. 5, т. 2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-196/…2017 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„ГА-2005“ ООД е регистриран земеделски производител. Капиталът на дружеството е собственост на две физически лица, притежаващи равни дялове от него –по 50%. Съдружниците управляват и представляват дружеството заедно и поотделно. Същите физически лица притежават дялове и имат управленски функции и в други юридически лица, чиято дейност е в областта на земеделието съгласно приложената таблица.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Съгласно критериите на параграф 2 и 3 от Приложение І на Регламент (ЕС) №702/2014, явява ли се „ГА-2005“ ООД свързано предприятие или предприятие партньор с някое от изброените в приложената таблица дружества и с кои от тях?
2. Кои от предприятията упражняват дейност на същия съответен пазар или на съседен пазар по смисъла на параграф 3 от Приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014?
Предвид изложените обстоятелства, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Нормата на чл. 189б от ЗКПО въвежда трети тип схема за подпомагане под формата на държавна помощ, различна от държавна помощ за регионално развитие и минимална държавна помощ. Тази схема за подпомагане се подчинява на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията (Регламент (ЕС)
№ 702/2014).
Разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО попада в обхвата на един от видовете помощ по чл. 14 от посочения Регламент (ЕС) № 702/2014 – „Помощ за инвестиции в материални активи или нематериални активи в земеделски стопанства, свързани с първичното селскостопанско производство“. В чл. 52 от Регламента е записано, че същият се прилага до 31 декември 2020 г. Същият е и постановеният срок относно действието на чл. 189б от ЗКПО.
Предвид разпоредбата на чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО, едно от условията за прилагане на данъчното облекчение под формата на държавна помощ за земеделски стопани по реда на чл. 189б от ЗКПО е данъчно задълженото лице да не е голямо предприятие. По смисъла на §1, т. 74 от ДР на ЗКПО „големи предприятия“ за целите на чл. 189б са предприятия, които не отговарят на критериите, определени в приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014.
Според чл. 2, т. 1 от Приложение I „Определение за микро-, малки и средни предприятия“ на Регламент № 702/2014 категорията на микро-, малките и средните предприятия (МСП) обхваща предприятията, в които работят по-малко от 250 души, чийто годишен оборот не надхвърля 50 млн. евро (97 791 500 лв.) и/или чието годишно балансово число не надхвърля 43 млн. евро (84 100 690 лв.). При определяне на тези показатели следва да се имат предвид и правилата, регламентирани в останалите разпоредби на Приложение І с оглед на това, че §1, т. 74 от ДР на ЗКПО препраща към цялото Приложение І, а не само към чл. 2 от същото. В чл. 3 от Приложение І са посочени видовете предприятия, които са взети предвид при определяне на числеността на персонала и финансовите показатели (по чл. 2), а именно: „самостоятелно предприятие“, „предприятия партньори“ и „свързани предприятия“. Следователно, ако са налице хипотезите за „предприятия партньори“ или „свързани предприятия“, се изследва числеността на персонала и финансовите показатели за цялата група, а не само за предприятието, желаещо да преотстъпва корпоративен данък.
Съгласно чл. 3, параграф 1 от приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014 „самостоятелно предприятие“ е всяко предприятие, което не е класифицирано като предприятие партньор по смисъла на параграф 3.
В параграф 3 на чл. 3 от приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014 е посочено, че „свързани предприятия“ са предприятията, които имат едно от следните взаимоотношения помежду си:
а) дадено предприятие притежава мнозинство от правата на глас на акционерите или съдружниците в друго предприятие;
б) дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие;
в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние върху друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в устава или в учредителния акт на това предприятие;
г) дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от правата на глас на акционерите или съдружниците в това предприятие.
Предприятията, поддържащи някое от описаните по-горе взаимоотношения посредством едно или няколко други предприятия или посредством някой от посочените в параграф 2 инвеститори, също се считат за свързани.
Предприятията, поддържащи някое от тези взаимоотношения посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, също се считат за свързани, ако упражняват дейността си или част от нея на същия съответен пазар или на съседни пазари.
За „съседен пазар“ се счита пазарът на продукт или услуга, намиращи се директно нагоре или надолу по веригата спрямо съответния пазар.
За целите на изследването дали данъчно задълженото лице е голямо предприятие, съответно дали то е в състава на група от свързани предприятия или предприятия партньори по смисъла на приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014, е без значение обстоятелството кои от свързаните предприятията са потенциални ползватели на държавната помощ по чл. 189б от ЗКПО.
Както е посочено и по-горе, ограничението, предвидено в чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО, се отнася за големите предприятия, а за да се определи дали дадено предприятие е голямо и по тази причина не може да се възползва от данъчното облекчение, първо следва да се определи дали то е в състава на група от свързани предприятия или предприятия партньори. От разпоредбата на чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО е видно, че тя въвежда принципна забрана за ползване на помощ от големи предприятия. Целта на ограничението по чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО очевидно е да се гарантира достъп до данъчното облекчение по чл. 189б от същия закон само на онези предприятия (малки и средни), които наистина се нуждаят от тях. Това означава, че следва да се изключат от квалификацията като МСП тези групи от предприятия, чиято икономическа мощ надхвърля тази категория (на МСП). При тези условия, за да може да се обособят само предприятията, които действително представляват независими МСП, следва да се прецени структурата на предприятията, които образуват икономическа група, чиято мощ надхвърля мощта на предприятие от типа на МСП.
От гореизложеното следва, че за целите на определяне на предприятието, желаещо да преотстъпва корпоративен данък, като голямо, респективно като малко или средно, е необходимо да се изследва числеността на персонала и финансовите показатели за цялата група свързани предприятия.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО действа от 01.01.2014 г. и поради това все още не е налице практика по прилагането ?, но тъй като относимите към различни икономически сектори дефиниции за малко и средно предприятие, дадени в европейското и българското законодателство, са унифицирани, от полза може да бъде съдебната практика по прилагане на чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия (например Решение № 10283/08.07.2013 г. по адм. дИзх. № 2636/2013 г., ІV отд. на ВАС, с което е решен казус за наличие на свързаност между предприятия от икономическа група).
Освен цитираното решение на ВАС, може да се ползва и решение по дело С-110/13 на Съда на Европейския съюз (седми състав) от 27 февруари 2014 г. (обн. С ОВ. бр. 112 от 14 април 2014 г.), с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (OB L 124, стр. 36) – видове предприятия, взети предвид при изчисляването наброя на персонала и финансовите показатели – свързани предприятия – понятие за „група от действащи съвместно физически лица“. В диспозитива на решението е посочено, че член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръка 2003/361/EО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки и средни предприятия трябва да се тълкува в смисъл, че предприятия може да се считат за „свързани“ по смисъла на този член, когато от анализа на установените между тях отношения, както юридически, така и икономически, следва, че те съставляват едно-единствено икономическо образувание, посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, дори те формално да не поддържат някое от отношенията, посочени в член 3, параграф 3, първа алинея от това приложение.
Счита се, че действат съвместно, по смисъла на член 3, параграф 3, четвърта алинея от това приложение, физическите лица, които съгласуват поведението си, с цел да упражнят влияние върху търговските решения на съответните предприятия, което изключва възможността тези предприятия да се считат за икономически независими едно от друго. Осъществяването на това условие зависи от обстоятелствата по делото и не е задължително подчинено на съществуването на договорни отношения между тези лица, нито дори на установяването на техен умисъл да заобиколят определението за микро-, малки и средни предприятия по смисъла на тази препоръка.
В настоящия случай, считаме, че описаните в запитването предприятия са свързани лица по смисъла на приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014, защото лицата, които са управители на „ГА-2005“ ООД са управители и на другите посочени в таблицата към запитването дружества и на ЕТ и очевидно са в хипотезата на физически лица, които могат да съгласуват поведението на юридическите лица и на ЕТ, които управляват.
По втори въпрос
Въпросът относно критерия – осъществяване на дейност на същия съответен пазарили съседен пазар съгласно Приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014 е извън компетентността на приходната администрация, установена в Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП). На основание §42 от ПЗР на ЗИДЗКПО (изм. ДВ, бр. 100/2013 г.) администратор на държавната помощ по чл. 189б е министърът на земеделието и храните. Министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия по реда и процедурите, установени в Закона за държавните помощи (ЗДП). Предвид правомощията съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗДП, запитването е изпратено по компетентност за становище в частта за „същия или съседен пазар“ по смисъла на Приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014 до министъра на земеделието и храните, който е компетентен да изготвя становища относно държавните помощи в областта на земеделието.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар