ОТНОСНО: Деклариране на рибарник и облагане на същия с данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Подадена е жалба във връзка с доначислен данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за имот в село.…… за периода 01.01.2003 г. – 31.12.2008 г. Характеристиките на имота са както следва:
1. Трайно предназначение – земеделска земя
2. Начин на трайно ползване – рибарник
Зададени са следните въпроси:
1. Следва ли да се декларира имота и съответно дължат ли се за него данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци? Ако същия попада в категорията на земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ и не следва да се декларира, как трябва да бъде изчислена данъчната оценка, като: трайни насъждения, нива, ливада, пасище, имот в извънстроителни граници, земеделска земя, устройствена зона – друга?
2. В случай, че имота не се използва по предназначение – има разминаване на начина на трайно ползване с начина на трайно предназначение на имота, кое е определящото?
Поради неизяснената фактическа обстановка, изразяваме принципно становище:
Първи въпрос: С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията /чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ/.
По силата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ от обхвата на облагаемите обекти са изключени земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.
В Таблица № 2 „Класификатор за начина на трайно ползване на поземлените имоти”, към приложение № 2 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри под код 3160 е посочен рибарник, който попада към „Поземлени имоти за водни течения, водни площи и съоръжения”.
В § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите е дадено легално определение на „воден обект”, според което това е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи.
В същото време следва да имате предвид, че облагаеми поземлени имоти, вкл. заети от водни обекти, са само тези, спрямо които са налице законовите условия по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, т.е. намират се в строителните граници на населените места и селищните образования или представляват урегулирани поземлени имоти с предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ.Те ще подлежат на деклариране по реда на чл. 14 от ЗМДТ.
Такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно /чл. 62 от ЗМДТ/.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.
Границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район се определят със заповед на кмета на общината /чл. 63, ал. 2 ЗМДТ/.
В същото време чл. 71 от ЗМДТ регламентира основания, при осъществяването на които имотите се освобождават от такса за битови отпадъци. Не се събира такса за:
1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.
Също така следва да имате предвид, че от компетентността на общинските съвети е определянето на реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса, както и освобождаването на отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси /чл. 8, ал. 5 и 6 от ЗМДТ/.
ЗМДТ не съдържа определение на „земеделски земи”, поради което използва това понятиесъс съдържанието, дефинирано от чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Според чл. 2 от ЗСПЗЗ „земеделски земи” са тези, които са предназначени за земеделско производство и спрямо които са налице следните кумулативни законови изисквания :
1.не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон;
2. не са включени в горския фонд;
3. не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради;
4. не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.
Информация за вида на конкретен имот /урегулиран, земеделски, горски и пр./ се получава от страницата в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, която се попълва служебно от съответната служба на общината или общинската служба по земеделие и гори.
В отговор на поставения въпрос относно определяне на данъчната оценка по Приложение № 2 на ЗМДТ на поземлен имот – земеделска земя, Ви уведомяваме, че данъчната оценка на земи, които са „земеделски” по смисъла на чл. 2 от ЗСППЗЗ, се определя в съответствие с нормите на чл. 19 – 21 отПриложение № 2 към ЗМДТ. За определяне на данъчната оценка на земеделски земи, които не са обработваеми и нямат категория, се използва коефициента за „пасища, категория Х”.
Поземлените имоти извън строителните граници на населените места, които не са разположени в урбанизирани, горски или земеделски територии, се оценяват по реда на чл. 13 от Приложение № 2 към ЗМДТ. В ал. 2 на същия член е посочено, че данъчната оценка на водни площи, мини, кариери, земи в горския фонд и други подобни обекти се определя като за земи според местоположението и статута им.
Втори въпрос: В чл. 27, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, като основни кадастрални данни за поземлените имоти са посочени идентификатор; граници, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес.
В § 1, т. 3 от ДР на ЗКИР е дадена легална дефиниция на “трайно предназначение на територия“.“Трайно предназначение на територия“ е постоянният й статут, определен по реда на закон.
Класификатора за начина на трайно ползване на поземлените имоти се определя с наредба съгласно чл. 31 от ЗКИР. В Приложение № 2 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се съдържа класификаторът за трайно предназначение на териториите и съответните кодове /табл. 1/ и класификатора за трайно ползване на поземлените имоти /табл. 2/.
Съгласно чл. 8, т. 1 от ЗУТ, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях може да бъде: за жилищни, обществено обслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други.
Предвид гореизложеното начина на трайно ползване на поземлените имоти и трайното предназначение са различни понятия и не може да се търси съвпадение, съответно разминаване между двете.
Предназначението на поземлените имоти е определящо по отношение на това дали недвижимия имот е облагаем по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ или не, а начина на трайно ползване на поземления имот е нужен за изчисляването на данъчната оценка на земеделските земи.