Относно: Деклариране на съоръжения по реда на ЗМДТ.
По повод на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – .свх. № ../20.02.2012 г., относно деклариране на съоръжения по реда на ЗМДТ, Ви уведомяваме за следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Земята е собственост на физическо лице. Същото е отстъпило право на строеж на юридическо лице.
Зададени са следните въпроси:
1. Как следва да бъде декларирана фотоволтаична електроцентрала, собственост на юридическо лице?
2. Като се има предвид, че фотоволтаичните панели са съоръжения, същите следва ли да се декларират с отчетната стойност на имота?
3. Как следва да се определи данъчната оценка на фотоволтаичната централа?
4. Как следва да бъдат декларирани обекти некласифицирани като сгради, а като съоръжения: електроцентрали с нетрадиционен източник на енергия /слънчева енергия, вятър/?
5. Как следва да бъдат декларирани съоръжения за спорт и развлечения /игрища, спортни терени/?
6. Как следва да бъдат декларирани самолетни писти и летища?
7. Как следва да бъдат декларирани хидромилиоративни съоръжения – напоителни и отводнителни канали?
8. Как следва да бъдат декларирани строителни съоръжения на добивната промишленост /добив на пясък, чакъл, и други скални материали/?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи, втори и четвърти въпрос: Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.
Под понятието “сграда“ във вещноправен смисъл, се разбира постройка, трайно прикрепена към земята. Това принципно положение се извлича от определението за недвижими вещи, дадено в чл. 110 от Закона за собствеността, съгласно което “недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката“.
От изложеното в запитването е видно, че фотоволтаичната централа е ДМА, различен от сграда. Тя е неподвижна, но нетрайно прикрепена и представлява преместваемо съоръжение.
В подкрепа на изложеното е писмо Изх. № Е-26-А-67 от 09.09.2009 г. на Министерство на икономиката, енергетика и туризма /МИЕТ/ относно характеристиките, същността и функциите на фотоволтаичните системи. В писмото е определено, че същите следва да се третират като активи от категория ІІ – машини, производствено оборудване, апаратура по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО. С писмо Изх. № 12-00-280/23.06.2010 г., МИЕТ е предоставило допълнителна информация относно характеристиките и същността като цяло на централите за производства на електрическа енергия с първчен източник слънчева енергия и по отношение на вятърните генератори. Съгласно становището се счита, за целесъобразно категоризирането им като активи от категория II – машини, производствено оборудване, апаратура.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че на юридическото лице е прехвърлено единствено право на строеж, т.е. собственик на поземления имот не е дружеството, а физическото лице.
По смисъла на чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ, данъчно задължени лица по отношение на данъка върху недвижимите имоти са собствениците и лицата, в полза на които е учредено вещно право на ползване /вещноправните ползватели/, на облагаеми с данък недвижими имоти.
Тъй като фотоволтаичните централи и вятърните генератори не са постройки, трайно прикрепени към земята и не представляват сгради, същите не са облагаеми обекти по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и за тях не се дължи данък върху недвижимите имоти и не подлежат на деклариране по реда на чл. 14 от същия закон.
Предвид факта, че в полза на юридическото лице не е учредено вещно право на ползване и същото не е собственик на поземления имот, то не следва да подава декларация по чл. 14 от ЗМДТ, както за поземления имот, така и за фотоволтаичната централа.
Трети въпрос: В Приложение № 2 „Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти” към ЗМДТ, изрично са посочени видовете данъчна оценка, които се издават, а именно:
– данъчна оценка на сградите;
– данъчна оценка на незавършено строителство. Същото се оценява по завършени строително-монтажни работи в процент от данъчната оценка на сградата по проект.
– данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници /без земеделските земи/;
– данъчна оценка на земеделски земи;
– данъчна оценка на право на строеж. За определяне на същата е от значение разгърнатата застроена площ на сградата в кв.м.
– данъчна оценка на правото на ползване.
В Приложение № 2 към ЗМДТ не се съдържат правни норми, регламентиращи издаване на данъчна оценка на машини, производствено оборудване и апаратура, а единствено на недвижими имоти и то на конкретно изброените в приложението, т.е не е предвидена норма за определяне на данъчна оценка на фотоволтаична централа.
Пети въпрос: По отношение на декларирането на игрища и спортни терени е от значение да се изясни лицето има ли право на собственост върху земята или е вещноправен ползвател.
При условие, че лицето е собственик или вещноправен ползвател, в част I, т.7.3. на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, утвърдена със Заповед № ЗМФ-40/17.01.2006 г. на министъра на финансите, следва да декларира площта на земята /УПИ, парцел и др./ в кв.м., а в б.в/ спортни площадки с трайна настилка, площта и кв.м.
Следва да имате предвид и текста на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ, според който от данък върху недвижимите имоти се освобождават парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди.
Когато имотът е спортно игрище или площадка, това е основание за освобождаване от данък и е обстоятелство, което се декларира в т.7.5. в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ.
При условие, че лицето собственик на игрище не е собственик на земята, за него не възниква задължение за деклариране на същото, тъй като в Единния класификатор на основните средства /отм./ е посочено в групата на строителните съоръжения за спорт отдих и туризъм.
В Класификацията на сградите и строителните съоръжения /КСС-2001/, утвърдена със Заповед № РД-07-01/05.01.2001 г. на председателя на НСИ, спортните терени са посочени като съоръжения.в раздел 24 „Други строителни съоръжения”, група 241 „Съоръжения за спорт и развлечение”.
Шести въпрос: Необходимо е безспорно да се изясни лицето има ли право на собственост върху земята на летището/самолетната писта, тъй като, в противен случай, те са съоръжения според ЕКОС /отм./ иза тях не следва да се подава декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
В Класификацията на сградите и строителните съоръжения /КСС-2001/, самолетните писти са посочени в раздел 21 „Транспортна инфраструктура” в клас 2130 „самолетни писти”.
Седми въпрос: Според ЕКОС /отм./, строителните съоръжения хидротехнически и хидромилиоративни попадат в групата на съоръженията и предвид факта, че същите не подлежат на облагане съгласно чл. 10 от ЗМДТ, за тях не следва да се подава декларация по чл. 14 от с.з.
В подкрепа на изложеното, може да се посочи, че напоителните канали и други водоразпределителни съоръжения за растениевъдството, мост-канали /аквадукти/, деривационни канали и хидротехнически тунели, както и дренажни съоръжения и открити отводнителни канали, попадат в клас 2153 „Хидромилиоративни съоръжения за напоителни и отводнителни системи” в КСС – 2001.
Осми въпрос: В раздел 23 „Строителни съоръжения с производствено предназначение”, клас 2301 „Строителни съоръжения за добивната промишленост и минерални суровини” на КСС – 2001 са включени: строителни съоръжения за подземен добив на въглища, рудни и нерудни изкопаеми; за кариерен /открит/ добив на въглища, чакъл и други скални материали; сондажи.
При условие, че лицето е собственик на строителни съоръжения за добивната промишленост и минерални суровини, а не на промишлени сгради за добивната промишленост и металургия, за него не възниква задължение за деклариране на тези съоръжения, тъй като същите не са облагаеми обекти по смисъла на чл. 10 от ЗМДТ.