Деклариране на суми по банкови сметки, дадени по договор

ОТНОСНО: Деклариране на суми по банкови сметки,дадени по договор
зауправление на парични средства
В отговор на направеното от Вас запитване с писмо вх.№ ….. при Дирекция „ОУИ” ……, препратено ни по компетентност от ЦУ на НАП -София, Ви уведомяваме за следното:
Според описаната в запитването фактическа обстановка през месец юли, 2009 г. сте сключили договор за управление на парични средства с леля си, която живее от 1968 г. в Германия. С оглед договора твърдите, че се задължавате да съхранявате и управлявате тези средства в български банки. Тези банкови сметки са на ваше име, поради което питате трябва ли да декларирате тези средства в данъчната си декларация. За изясняване на фактическата обстановка, допълнително беше поискан и представен от Вас цитирания „договор за управление на парични средства” .
Съгласно чл.2 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранни физически лица.
Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон / чл. 12, ал.1 от ЗДДФЛ/.
С оглед на изложеното от Вас, че сумите са постъпили и се намират по Ваши банкови сметки, и уговорката в договора e, че «сумата е изпратена по банков превод», следва да имате предвид, за да не бъдат същите обект на облагане като получени от Вас доходи, трябва да разполагате с достатъчно надлежни документи за произхода на същите и основанието за постъпването им.
Съгласно чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.
Предвид на това, при така описаната фактическа обстановкаи представения договор, тези суми не подлежат на деклариране. Ако обаче получите възнаграждение за извършваната от Вас дейност по горецитирания договор, същото ще подлежи на деклариране в годината на придобиването му.
Доходът се смята за придобит на датата на: плащането – при плащане в брой; заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане; получаването на престацията – за непаричен доход /чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ/.
Данъчната декларация за доходите следва да се подаде до 30 април на следващата годината на придобиване. В същия срок следва да се внесат и дължимите суми в бюджета.
Обръщаме Ви внимание, че ако средствата имат заемообразен характер и попадат в хипотезите по чл. 50, ал. 1, т. 5, букви „а” и/или „б” от ЗДДФЛ, същите подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация.
Съгласно чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация за предоставени/получени парични заеми, както следва:
а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;
б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;
в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.
Следва да се има предвид и текста на чл.77 от ЗДДФЛ, съгласно който при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното и подоходно облагане.
Съгласно чл. 110, ал.1 от ДОПК органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Органът по приходите, осъществяващ съответното производство има оперативна самостоятелност и извършва преценка относно твърдените от данъчнозадължените лица факти и обстоятелства съобразно представените документи. Това е пряко отражение и на действието на принципите за обективност, самостоятелност и независимост в дейността на органите по приходите.

Оценете статията

Вашият коментар