дейността на дружеството, или маркетингови проучвания, начислените суми са доход от възнаграждения за технически услуги и подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл.195 от ЗКПО във връзк

ЗКПО чл.12, ал.5
ЗКПО чл.195
2_405/23.02.2010г.
Постъпило е писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” ……………. с вх.№……………., в което е описана следната фактическа обстановка:
Дружеството извършва дейност като инвестиционен посредник; изплаща суми на доставчици на услугите, описани по-долу, и начислява данък при източника като класифицира дохода като възнаграждения за технически услуги по чл.12, ал.5, т.4 от ЗКПО. Данъкът не се удържа от платените суми, а се начислява и внася за сметка на дружеството-платец. Услугите, за които българското дружество плаща са:
-ползване на Блумбърг терминал – осигурява в реално време данни за финансовия пазар, новини, котировки и дава на дружеството възможност да предостави на свои форекс клиенти достъп до данните от системата;
-предоставяне на информационно-търговска система за организация на брокерското обслужване на клиентите, търгуващи чрез интернет;
-предоставяне на финансова информация, новини, котировки от борсата;
-ползване на уебсайт за реклама на брой кликвания през мрежата на Google и Facebook;
Поставени са следните въпроси:
1.За кои от предоставените услуги трябва да се начислява данък при източника?
2.Трябва ли да се преобразува финансовият резултат с данъка, начислен и внесен за сметка на платеца на дохода?
При неясно изложената фактическа обстановка и поради факта, че към запитването не са приложени договори с доставчиците на услугите, изразявам следното принципно становище съобразно действащата нормативната уредба:
Съгласно чл.195, ал.1 от ЗКПО доходите от източник в страната, посочени в чл.12, ал.5 от ЗКПО, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. По аргумент на чл.195, ал.1 от ЗКПО, доходите по чл.12, ал.5 от с.з. не подлежат на облагане с данък при източника, ако чуждестранните юридически лица, които ги получават, имат място на стопанска дейност в страната и доходите са реализирани чрез това място.
Сред доходите, посочени в чл.12, ал.5 са: авторските и лицензионни възнаграждения /т.3/ и възнагражденията за технически услуги /т.4/.
По смисъла §1, т.9 от ДР на ЗКПО „възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
В §1, т.33 от ДР на ЗКПО е дадено определение на „разходи за реклама“ – разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Този вид доход не е обект на облагане с данък при източника.
Независимо от гореизложеното, при квалифицирането на дохода е необходимо да се има предвид, че наименованието на един договор не е определящо, а следва да се търси действителната воля на страните и естеството на извършената услуга.
В случай, че чуждестранната фирма оказва услуги с елементи на консултации, препоръки относно дейността на дружеството, или маркетингови проучвания, начислените суми са доход от възнаграждения за технически услуги и подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл.195 от ЗКПО във връзка с чл.12, ал.5, т.4 от с.з.
Ако дружеството плаща за информация, отнасяща се до търговски опит, тогава плащанията за използването или за правото за използване на тази информация на чуждестранното юридическо лице представляват доход от „авторски и лицензионни възнаграждения“ по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗКПО, който е обект на облагане по чл.195във връзка с чл.12, ал.5, т.З от закона.
Когато се реализира доход, облагаем при източника по ЗКПО от чуждестранно лице, местно на държава, с която Република България има действаща Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) и тя съдържа разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, прилагат се разпоредбите на спогодбата. Процедурата за прилагане на СИДДО е уредена в глава шестнадесета, раздел трети, чл.135 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Според чл.199, ал.1 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите по чл.195, ал.1 от с.з., е брутният размер на тези доходи, а данъчната ставка е 10% /чл.200, ал.2 от закона/.
В чл.202, ал.2 от ЗКПО е предвидено платците на доходи да удържат данъка при източника по чл.195, като са длъжни да го внесат, в сроковете по т.1 и т.2 от същата норма, в зависимост от това дали има или не сключена СИДДО.
Съгласно чл.201, ал.1 от ЗКПО лицата, удържали и внесли данъка при източника по чл.195 декларират това обстоятелство пред НАП, където е регистриран платеца на дохода чрез декларация обр.1031.
Видно от разпоредбите на чл.199-202 от ЗКПО в закона не е предвидено на получателя на доходите по чл.12, ал.5 да се изплаща брутния размер на дохода, а данъка при източника да е за сметка на платеца.
Във връзка с гореизложеното следва да имате предвид чл.26, т.8 от ЗКПО, според който не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »