.
3_1620/21.10.2019 г.
ЗДДС, чл. 3, ал. 1 и ал. 2;
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 86, ал. 3;
ЗДДС, чл. 125, ал. 2;
ППЗДДС, чл. 79, ал. 2, т. 3
ОТНОСНО: дължим данък върху добавената стойност от частен съдебен изпълнител за платени такси от взискател съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, в кантората на частен съдебен изпълнител (ЧСИ), регистрирано по ЗДДС лице, са депозирани молби от взискателя А.В.С. АД, акционерно дружество, регистрирано съгласно законите на Република Чехия, идентификационен № …….., действащо чрез адвокат по изпълнителни дела с №№ ………, с искане във фактурите, които се издават на дружеството за заплатените такси по Тарифата за такси и разноски към Закона за частните съдебни изпълнители да не се начислява ДДС.
Във връзка с горното е поставен въпроса следва ли ЧСИ, който е регистрирано по ЗДДС лице, да издава фактури без да начислява ДДС?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 33 от 19 април 2019 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 5 от 15 януари 2019 г.) е изразено следното становище:
Всяко лице има статут на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС в случаите, когато същото извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е всяка дейност, която е осъществявана редовно или по занятие, срещу възнаграждение, включително дейността на лицата, предоставящи услуги. По силата на чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство, а нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС указва, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. Нормата на чл. 19 от ЗЧСИ регламентира, че ЧСИ пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. По възлагане от взискателя, ЧСИ може, във връзка с изпълнителното производство, да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество или да посредничи за постигане на спогодба между страните (чл. 18 от ЗЧСИ).
Глава седма на същия закон „Такси и разноски по изпълнението” посочва таксите, които събират ЧСИ. На основание чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. Действащата тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ е обнародвана в бр. 35 на ДВ от 28. 04. 2006 г. Съгласно чл. 80 от закона за всяко действие на ЧСИ дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2 се внася авансово. Таксите, които ЧСИ събира, по своя характер са възнаграждение за извършените от ЧСИ услуги/действия по повод изпълнението.
Предвид изложеното получател по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗДДС по доставката на услугата, извършвана от ЧСИ е взискателят, доколкото той е възложител по правоотношението – негова е инициативата за започване на конкретното производство. На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Тъй като извършваните от ЧСИ доставки на услуги, във връзка с които се събират определените в тарифата такси не попадат в изключенията, посочени в глава четвърта “Освободени доставки и придобивания” от ЗДДС, то те са облагаеми доставки на услуги по смисъла на закона в случай, че са с място на изпълнение на територията на страната.
Мястото на изпълнение на доставките на услуги, които извършва ЧСИ към взискателя се определя по общото правило, което се съдържа в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС (съответно чл. 45 и 44 от Директива 2006/112/ЕО) и е в зависимост от обстоятелството, дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Когато получателят е данъчно незадължено лице е приложима разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
В случаите, когато получател по доставката на услуга е данъчно задължено лице, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО), мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
По отношение статута на получателя е необходимо да се има предвид, че в действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Регламента/, който влиза в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което и ЧСИ следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугата като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които същият следва да предостави на доставчика. Тези документи са различни в зависимост от това къде е установен получателят – в Общността или извън нея. Според изложеното в запитването получател на предоставяните от ЧСИ услуги, за които се заплащат такси от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, е взискателят – акционерно дружество със седалище и адрес на управление Република Чехия и идентификационен № ……………. .
По силата на чл. 18, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В аспекта на цитираната норма, друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице би могло да бъде например идентификационен номер, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица.
Съгласно чл. 18, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Доколкото способите за удостоверяване на статута на получателя на услугата не са императивно и лимитативно установени в регламента и доколкото последващият данъчен контрол се извършва на базата на документи, следва да се приеме, че при преценка на това обстоятелство фактическото положение следва да може да бъде установено документално, независимо от способа за това.
В конкретния случай се касае за доставки на услуги, които не попадат в никое от изрично предвидените в чл. 21, ал. 3-11 и чл. 22-24 от ЗДДС изключения от горното правило и доколкото получателят на доставката на услуги е данъчно задължено лице, установено в Република Чехия, мястото на изпълнение на доставката е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Тази доставка не попада в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС, а се определя като такава, с място на изпълнение извън територията на страната, поради което за ЧСИ, регистрирано по ЗДДС лице, не възниква задължение за начисляване на данък на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Според нормата на чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС, фактура се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за доставка на услуги по чл. 21, ал.2 от ЗДДС от данъчно задължено лице в рамките на независимата му икономическа дейност; във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва „обратно начисляване“, както и съответната разпоредба от закона или правилника.
По смисъла на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице, което е извършило за данъчния период доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Следователно, съобразно горните правила за извършените от ЧСИ доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, следва да бъде подадена и VIES-декларация.