Дължими здравноосигурителни вноски за лице, за периода през който получава обезщетение за бременност и раждане, след прекратяване на срочен трудов договор.

ЗЗО: чл. 40, ал. 1, т. 1 и 5; чл. 40, ал. 5, т. 1 и 2;
КСО: §1, ал. 1, т. 3 от ДР; чл. 50, ал. 1; чл. 52;

ОТНОСНО: Дължими здравноосигурителни вноски за лице, за периода през който получава обезщетение за бременност и раждане, след прекратяване на срочен трудов договор.

В отговор на Ваше писмено запитване, препратено в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. с вх. № …………/20.06.2019 г., Ви уведомявам за следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Вие сте била назначена по трудово правоотношение за заместване на отсъстващ служител и след завръщането му договорът Ви е прекратен. От 12.08.2018 г. (преди прекратяване на трудовото правоотношение) сте в отпуск за бременност и раждане. За първата година от майчинството Ви е изплатено обезщетение, но сте установила, че здравни осигуровки не са Ви плащани след прекратяване на трудовия договор до края на първата година от майчинството.
В тази връзка поставяте следния въпрос:
Кой дължи здравноосигурителни вноски за периода на бременност и раждане, (до края на първата година), след прекратяване на трудовия договор – Вие или работодателят?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Лицата, наети на работа по трудово правоотношение, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по реда на
чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО).
От деня, в който лицето започне да изпълнява произтичащите със сключения трудов договор задължения, възниква и задължение за осигуряване, което продължава до прекратяването на договора.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) здравноосигурителната вноска за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на
чл. 164б, ал. 1 и 5 от Кодекса на труда, се определя и внася върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноската е за сметка на работодателя и е равна на дължимата от него част от вноската, като се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
От цитираните разпоредби следва, че работещите по трудови правоотношения лица се считат за осигурени по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, при условие че за времето, през което ползват такъв отпуск, трудовите им договори не са прекратени. Това означава, че осигуряването се прекъсва с изтичане срока на трудовия договор или с прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, предвидено в Кодекса на труда.
На основание чл. 50, ал. 1 от КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Съгласно чл. 52 от КСО при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 или при осиновяване на дете по чл. 53в от КСО.
При изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане, за периода след прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 52 от КСО, отпада и основанието за внасяне на здравноосигурителни вноски от работодателя, тъй като между него и освободеното лице не са налице трудови правоотношения и разпоредбата на чл. 40, ал. 1,
т. 5 от ЗЗО е неприложима.
Работодателят дължи здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, само за периода преди прекратяване на трудовия договор. Следователно, за периода след прекратяване на трудовото правоотношение, ако лицата не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, те внасят осигурителни вноски, съгласно чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО – до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят и извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
Съгласно чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО лицата подават и декларация в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 на същата разпоредба и избрания осигурителен доход (Декларация образец № 7).
От изложеното следва, че Вашият работодател не дължи здравноосигурителни вноски за периода след прекратяване на трудовото правоотношение. Ако не е налице друго основание за здравното Ви осигуряване, посочено в чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, Вие следва да се осигурявате здравно по описания по-горе ред на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.

Оценете статията

Вашият коментар