КСО – чл. 7, ал. 12, чл. 9, ал. 3, т. 2, чл. 127, ал. 1, чл. 157, ал. 6 и чл. 158;
ЗЗО – чл. 40, ал. 5;
НЕВДПОВ – чл. 1а, ал. 1 и чл. 4а;
Наредба № 5/29.12.2002 г. – чл. 7, т. 2
ОТНОСНО: Дължими осигурителни вноски при уволнение, признато за незаконно от компетентните органи
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ………… от 15.11.2018 г., Ви уведомявам за следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На 25.09.2017 г., поради съкращаване на щата и след отправено едномесечно предизвестие, трудовият договор със служителка в дружеството е прекратен. Тя завежда дело за неправомерно уволнение, което очаквате да приключи в нейна полза към края на месец ноември 2018 г. В периода след уволнението същата е започнала работа в друга фирма и в момента ползва отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
Задавате следните въпроси:
1. Следва ли служителката да бъде поканена в определения 14-дневен срок от получаване на съобщението за възстановяване да се яви при работодателя, за да бъде възстановена на предишната работа?
2. Майчинството основателна причина ли е за неспазване на този срок?
3. За да бъде възстановена на работа, тя следва ли да прекъсне отпуска по майчинство, или трябва да прекрати договора си с другия работодател, след което да се яви във фирмата, където да продължите да я водите в майчинство, докато не реши да прекъсне отпуска по майчинство и да се върне на работа като работеща майка?
Поставените въпроси са свързани с прилагането на трудовото законодателство. За отговор на същите е необходимо да се обърнете към съответното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, на която е възложен цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности (чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда). Във връзка с третия въпрос, доколкото прекъсването на майчинството има отношение към изплащането на парично обезщетение през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете, компетентен да отговори на тази част от въпроса, е Националният осигурителен институт. Националната агенция за приходите (НАП) е компетентна да Ви предостави становище само по въпросите, отнасящи се до задължителните осигурителни вноски.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбите по задължителното обществено осигуряване, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 (посл. изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителният стаж за периодите по чл. 9, ал 3, т. 2 от КСО се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното уволнение, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 9, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски са в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд (чл. 9, ал. 5 /посл. изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./ от КСО).
За времето на незаконното уволнение, което се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, не се внасят здравноосигурителни вноски от осигурителя. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка – върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване).
Съгласно чл. 1а, ал. 1 (посл. изм. – ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.
Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от кодекса, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период (чл. 1а, ал. 2 от НЕВДПОВ).
На основание чл. 4а от НЕВДПОВ (Нов – ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО лицето представя пред осигурителя/работодателя декларация за месечния размер на осигурителния доход, върху който е било осигурявано, или декларира обстоятелството, че не е било осигурявано.
Осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 от КСО се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган (чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО, нова – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.).
Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 и чл. 158 от КСО).
В случаите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, осигурителят следва да представи в компетентната териториална дирекция на НАП декларации съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО за целия период, през който лицето не е работило или е било осигурявано върху по-малък осигурителен доход – от уволнението до възстановяването му на работа (декларации образец № 1 и 6). Информацията се подава по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ се подава за всеки един месец от периода на оставане без работа, като в т. 12 „Вид осигурен“ се вписва код 18. В тези случаи следва да се подаде и декларация образец № 6, в която се включват дължимите осигурителни вноски.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор. В чл. 7, т. 2 от същата наредба е указано, че уведомление се изпраща и когато работодателят иска заличаване на подадено преди това уведомление, ако уволнен работник или служител бъде възстановен на работа при отмяна на заповедта на уволнението.
Предвид горецитираните разпоредби, в случаите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, осигурителят дължи осигурителни вноски за целия период, през който лицето е било без работа или е било осигурявано върху по-малък осигурителен доход, включително за периодите на бременност и раждане и отглеждане на дете, тъй като тези периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО). Периодът, за който се дължат вноските е от датата на уволнението до възстановяването му на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган.