ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 5;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6, т. 9;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 9;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 6;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 26, буква „з”.
Според описаната от Вас фактическа обстановка – физическо лице – гражданин на Кралство Белгия, който няма статут на постоянно или временно пребиваващ в България, е съдружник и управител на местно ООД. Посочили сте, че лицето е осигурено за всички рискове в Кралство Белгия за което му е издадена форма А1 удостоверяваща това. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. При изплащане на месечното възнаграждение по договора за управление, след като не се удържат осигурителни вноски, следва ли да се удържа данък? Това действие къде се декларира – в декларация образец 6 или със справката за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ?
2. При годишното изплащане на дивидент в качеството му на съдружник следва ли да се удържа и внася данък върху дивидентите?
3. Ако следва да се удържа поне единият от двата данъка, то следва ли лицето да е направило постъпки за получаване на личен номер на чужденец, при условие че няма статут на постоянно или временно пребиваващ и ако не то как ще се декларира данъка?
От описаната в запитването фактическа ситуация не може да се направи категоричен извод за статута на физическото лице, а именно дали то е местно или чуждестранно за целите на данъчното му облагане в България. Предвид на това изразявам принципно становище по поставените въпроси:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Дефиниция на понятията „местно физическо лице” и „чуждестранно физическо лице” се съдържа в разпоредбите на чл. 4 и 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
което има постоянен адрес в България, или
което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от ЗДДФЛ).
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). В тази връзка, ако лицето е чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ, то ще е данъчно задължено само за доходи от източници в България.
Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ, възнагражденията по договори за управление и контрол, начислени/изплатени от местни лица, се считат за доходи от източник в България. Изключение от това правило е разписано в нормата на чл. 8, ал. 7 от ЗДДФЛ, когато възнагражденията са начислени от местни юридически лица или местни еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база извън страната или изплатени от местни физически лица, чрез определена база извън страната – в тези случаи, възнагражденията по договори за управление и контрол не са от източник в България. На основание чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ, доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са от източник в Република България.
По смисъла на § 1, т. 26, буква „з” от ДР на ЗДДФЛ, правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия се считат за трудови правоотношения, т.е. подлежат на облагане по реда на глава пета – Раздел І на същия закон. На основание чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, работодателите периодично предоставят информация за изплатените доходи по трудови правоотношения и за данъка, удържан върху тези доходи. Съдържанието, начина и реда за предоставяне и съхраняване на данните са определени в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Информацията за облагаемия доход, начисления, респективно удържания авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, се представя в компетентната ТД на НАП чрез Декларация образец № 1 (Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата) и Декларация образец № 6 (Приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата), включително когато не се подават данни за осигуряване.
В случай, че физическото лице е чуждестранно по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 9 от същия закон. На това основание доходите от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Ако доходите по договора за управление и контрол, изплатени на лицето в конкретния случай, попадат в обхвата на цитираната разпоредба, предприятието – платец на дохода е задължено да подаде данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за удържания данък. В тези случаи разпоредбите на чл. 73, ал. 1 и 6 от ЗДДФЛ не се прилагат.
Доходите от дивиденти на местни и чуждестранни физически лица се облагат с окончателен данък, който в съответствие с разпоредбите на чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.
Имайте предвид, че задължението за данъци по ЗДДФЛ не е обвързано с обстоятелствата имащи отношение към осигуряването на въпросното лице. Без оглед на това, че лицето е чуждестранно и се осигурява в Кралство Белгия, то дължи данък по предвидения в закона ред за получените доходи от източници в България. Това се отнася както за възнаграждението по договора за управление и контрол, така и за дивидентите, които евентуално ще бъдат разпределени между съдружниците след годишното облагане на дружеството. Статутът на лицето като постоянно или временно пребиваващ на територията на страната също няма отношение към данъчното му облагане. В случай, че чуждестранното физическо лице няма ЕГН или ЛНЧ, следва да се обърнете към компетентната структура на Националната агенция за приходите, за да получи служебен номер (вж. чл. 82, ал. 4 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Необходимо е да имате предвид, че между България и Кралство Белгия е сключена Спогодба за избягване на двойното облагане с данъци на дохода и имуществото. В този смисъл, по отношение облагането на физическо лице, което е местно лице за една от двете държави, разпоредбите на ЗДДФЛ се прилагат дотолкова, доколкото не противоречат на упоменатата Спогодба. При наличие на противоречие разпоредбите на Спогодбата се прилагат с приоритет пред тези на ЗДДФЛ.