доходи по чл.12, ал.5, т.4 от ЗКПО – възнаграждения за технически услуги.

Изх. № 24-34-768
Дата:25.02.2008 г.
Относно: доходи по чл.12, ал.5, т.4 от ЗКПО – възнаграждения за технически услуги.
По повод Ваше писмено запитване с вх.№ 24-34-768/ 26.09.2007 г. по описа нана Националната агенция за приходите. Ви уведомявам следното:
Описана е следната фактическа обстановка: дейността на дружеството е покупко-продажба на собствени недвижими имоти. За да увеличи продажбите с, дружеството ще участва в изложение за недвижими имоти в чужбина, като се договаря с чуждестранна фирма (юридическо лице) да организира рекламна кампания – да постави рекламни пана на „………..“ и да публикува реклами в списания.
Поставени са следните въпроси: Как следва да се третира възнаграждението – рекламна услуга или техническа услуга? Дължи ли се данък при източника по чл.195 върху доходите, определени в чл.12, ал.5. т.4 като възнаграждения за технически услуги съгласно ЗКПО? Ако има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Р България и държавата, където са намира мястото на стопанска дейност или определената база, какви документи трябва да представи чуждестранното лице, за да е спазен нормативния ред?
Доходите от източник в страната, посочени в чл.12, ал.5 от ЗКПО, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника.
По смисъла на ЗКПО „възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Законът дефинира и „разходи за реклама“ – разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Този вид доход не е обект на облагане с данък при източника.
Възнаграждението за публикуване на реклами в списания безспорно не е доход, облагаем с данък при източника по чл.195 от ЗКПО. От изложеното в запитването не е ясно какви са условията на услугата „поставяне на рекламни пана“. Възможно е възнаграждението за поставяне на рекламни пана на изложението за недвижими имоти да е доход от технически услуги – монтаж или инсталиране на материални активи на дружеството, облагаем с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО, както и да е само част от разходите за реклама, които не се облагат по този ред.
При квалифицирането на дохода е необходимо да се има предвид, че наименованието на един договор не е определящо, а следва да се търси действителната воля на страните и естеството на извършената услуга.
В случай, че чуждестранната фирма оказва услуги, с елементи на консултации, препоръки, относно дейността на дружеството, в т.ч. и рекламната кампания или маркетингови проучвания,
начислените суми за възнаграждението са доход от възнаграждения за технически услуги и подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл.195 от ЗКПО.
Ако дружеството използва информация, отнасяща се до търговски опит (в областта на сделките с недвижими имоти, рекламата), плащанията за използването или за правото за използване на тази информация на чуждестранното юридическо лице представляват доход от „авторски и лицензионни възнаграждения“ по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗКПО, който е обект на облагане по чл.195 във връзка с чл.12, ал.5, т.З от закона.
Когато се реализира доход, облагаем при източника по ЗКПО от чуждестранно лице, местно на държава, с която имаме действаща Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) и тя съдържа разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, прилагат се разпоредбите на спогодбата. Процедурата за прилагане на СИДДО е уредена в глава шестнадесета, раздел трети, чл.135 п сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Редът за удостоверяване на предпоставките за прилагане на съответната СИДДО е различен в зависимост от размера на реализирания доход. Ако облагаемият доход, реализиран от чуждестранното лице, не надвишава посочения в разпоредба на чл.142, ал.1 от ДОПК праг искане по чл.137. ал.1 от ДОПК не се подава. В тези случаи основанията за прилагане на СИДДО се удостоверяват пред платеца на дохода. В останалите случаи се подава искане по чл.137, ал.1 от ДОПК по общия ред на кодекса. И при двете хипотези обаче чуждестранното лице следва да осигури следните документи:
– удостоверение за местно лице по смисъла на съответната СИДДО;
– декларация, че е действителен притежател на дохода и че не разполага с място на
стопанска дейност, с което доходът да е действително свързан;
– договор или друго доказателство за наличие на договорно правоотношение;
– доказателства за реална престация на услугите (напр. протоколи, отчети, графици за
отработено време);
– доказателства за размера на дохода, ако това не е видно от договора (напр. фактури,
уведомления за дължими лихви).
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’

Оценете статията

Вашият коментар