Изх.№53-00-273
07.07.2011г.
чл. 21, ал. 1, ал. 2 ,ал. 3 и ал.5 от ЗДДС
Регламент 282/2011
В запитването молите, за допълнително разяснение във връзка с наше писмо изх.№ 53-02-275/26.11.2010г., относно доказателствата удостоверяващи качеството на получателя на услугата, а именно данъчно задължено/ДЗЛ/ или данъчно незадължено лице /ДНЗЛ/ по смисъла на ЗДДС.
Основен критерий за разграничаване местоизпълнението за доставките на услуги споредДиректива 2006/112/ЕОе данъчният статут на техния получател и целите, за които се използва съответната доставка. Хипотезите в тази връзка са три:
– местоизпълнението за доставки на услуги, извършени в полза на данъчно незадължени лица (ДНЗЛ), респективно мястото за тяхното облагане е в държавата, в която е установен доставчикът или обектът му на стопанска дейност, с който е свързано изпълнението на услугата;
– когато получателят на услугата е данъчно задължено лице (ДЗЛ) и тя е предназначена за целите на неговата стопанска дейност, местоизпълнението на доставката й е в държавата, където е установено лицето или обектът му на стопанска дейност, с който е свързана услугата);
– доставката на услуга, предоставена на ДЗЛ, която не е предназначена за целите на неговата стопанска дейност, а за негови собствени нужди или за нуждите на неговите работници и служители, е с местоизпълнение в държавата, където е установен доставчикът й.
В нашето данъчно законодателство по ДДС тези хипотези са залегнали съответно в нормите на чл. 21, ал. 1, ал. 2 ,ал. 3 и ал.5 от ЗДДС, с които се оформят основните правила за определяне местоизпълнението за доставките на услуги.
С Регламент 282/2011 на Съвета от 15.03.2011г. /в сила от 01.07.2011г./ се определят доказателствата, които трябва да получи доставчикът на услугата от нейния получател, за да определи дали той е ДЗЛ или ДНЗЛ.
Регламент 282/2011 вменява отговорността и задължението за правилното определяне статута на получателите на предоставяните услуги на техния доставчик. За да бъде сигурен, че те са ДЗЛ или ДНЗЛ, той следва да притежава определени доказателства.
Когато получателят на дадена услуга е установен в държава, членка на Общността, по силата на чл. 18, ал. 1 от регламента доставчикът й може да приеме, че той има статут на ДЗЛ, ако е налице една от следните две хипотези:
– получателят на услугата му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и валидността на този номер и на свързаните с него име и адрес са потвърдени в съответствие с чл. 31 отРегламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 07.10.2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС. Въпросното потвърждение се получава по електронен път, чрез интернет – страницата на Европейската комисия (достъп до която има и през интернет – страницата на НАП); или
– получателят все още няма идентификационен номер по ДДС, но уведоми доставчика, че е подал заявление за получаването на такъв. В такъв случай доставчикът е длъжен да се сдобие с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС. Длъжен е също да извърши проверка в разумна степен за точността на предоставената му информация. Според регламента проверката се прави с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките за установяване на самоличността и на плащанията.
При определяне на данъчния статут на получател на услуга, установен извън Общността, за доставчика са налице хипотезите, определени в чл. 18, ал. 3 от регламента. Той може да приеме, че получател на услугата му е данъчно задължено лице (освен ако разполага с информация за противното) ако:
– е получил от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на държавата, където е установен, което потвърждава, че той извършва стопанска дейност с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17.11.1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите – членки, в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на ДДС на ДЗЛ, които не са установени на територията на Общността (съгласно чл. 18, ал. 3, б “а“ от регламента); или
– получателят на услугата не му е предоставил такова удостоверение, издадено от неговите компетентни данъчни органи, но доставчикът разполага с негов идентификационен номер по ДДС (или с подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от държавата по неговото установяване и използван за идентифициране на ДЗЛ, както и, ако разполага с всяко друго доказателство за това, че клиентът му е ДЗЛ или с проверена информация по въпроса, предоставена му от получателя (проверката съгласно чл. 18, ал. 3, б. “б“ от регламента предвижда прилагането на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките на самоличността на получателя и на извършените от него плащания).
За повече информация Ви уведомяваме, че Регламент 282/2011 е публикуван в Интернет страницата на Националната агенция за приходите– www.nap.bg
‘