1_25/10.02.2010г
Регламент (ЕИО) № 1408/71, чл. 13, параграф 2, б.”а”
Във връзка с Ваше запитване с вх.№ ……..2010г., постъпило в
Дирекция „ОУИ” – гр…………….., относно документ за доказване здравноосигурителен статус на физическо лице – български гражданин, полагащ труд на територията на Република България по трудов договор с румънски работодател, изразяваме следното становище :
От изложеното в запитването е видно, че работите по трудов договор от октомври 2007г.,сключен с румънски работодател чийто седалище е в Румъния. Дейността която извършвате по договора е на територията на България.До настоящият момент внасяте здравни вноски в България като самоосигуряващпо реда на чл.40,ал.5 от Закона задравно осигуряване/ЗЗО/. Твъдитече внасяте вноски в Румъния и още веднъж в България, които не са отразени в базата данни на НАП, поради което не може да ползвате медицинска помощ като здравно осигурено лице .Въпросът който поставяте е: какви документи е необходимо да се представят в ТД на НАП и реда по който да се изискат, за да се признаят осигурителните правав България?
От 01.01.2007г.от присъединяването на Република България към ЕСза българските граждани, които се движат в държави-членки на ЕС, се прилага Регламент (ЕИО) 1408/71.
Това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства и Регламент (ЕИО) 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент (ЕИО) 1408/71. Регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случай на колизия.
При наличие на трансгранична ситуация (трудова заетост на територията на друга държава – членка), приложимото осигурително законодателство спрямо лицата, които попадат в персоналния обхват на Регламент 1408/71 се определя според разпоредбите на Дял II от този регламент (чл. 13-17).
В чл. 13(1) е изведен основния принцип, че за едно наето лице е приложимо законодателството на само една държава – членка, като според основното правило въведено с чл. 13(2)(а), това е законодателството в държавата на трудова заетост.
Основанието за прилагане на цитираната разпоредба в конкретния случай е осъществяването на фактическия състав на чл. 13 (2) от Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на общността.
Съгласно чл. 13, параграф 2, б.”а” на Регламент (ЕИО) 1408/71, лице, което е наето или самостоятелно заето на територията на една държава-членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава-членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа се намира на територията на друга държава-членка.
С оглед на гореизложеното, ако лице пребивава по смисъла на Регламент 1408/71 на територията на държава членка /България/ чийто гражданин е и полага труда си единствено на територията на същата държава, но за работодател на друга държава членка, същото е подчинено на българското осигурително законодателство. Въпреки че лицето не пресича граници на държави-членки, е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят на лицето е установен на територията на друга държава-членка.
Следва да имате предвид че в хипотезата на чл.13/2/ от регламента, компетентната институция на държавата членка, чийто законодателство е определено като приложимо не издава удостоверение за приложимото законодателство. Хипотезите при които се издава удостоверение, отнасящо се до приложимото законодателство са изчерпателно изброени във формуляр Е – 101.
По отношение на трудовото правоотношение, възникнало на основание представения от Вас договор не е приложимо българското трудово законодателство, тъй като в чл. 10 на Кодекса на труда изчерпателно са посочени правоотношенията, които попадат в приложното поле на закона.
Предвид обстоятелството, че страна по представения договор е чуждестранноюридическо лице, то договора не се регулира от Кодекса на труда/КТ/. За него няма да е приложима разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от КТисъщият не следва да се регистрира в териториалните дирекции на Националната агенция за приходите.
С оглед на гореизложеното и на основание правилата за координиране на схемите за социална сигурност, Вие подлежите на социално и здравно осигуряване по реда на КСО и Закона за здравното осигуряване, независимо от факта, че настоящият договор не подлежи на регистрация съгласно КТ .
Във Вашия случай, предвид изложеното и при тази фактическа обстановка задължениятаза внасяне на задължителни осигурителни вноски и подаването на данни в ТД на НАП е на работодателя/осигурителя.Той съгласно чл.14 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/ е задължено лице.
Ако осигурителят не отговаря на условията на чл.3 от Закона за Регистър БУЛСТАТ (ЗРБ) и не подлежи на задължителна регистрация по силата на този закон, на основание чл.84, ал.3 от ДОПК, ще му бъде издаден служебен номер от компетентната териториална дирекция на НАП. Последната се определя по реда на чл.8 от ДОПК.
‘