Относно: Документална обоснованост на разходи за управление, фактурирани от страна на компанията майка и удържането на данък при източника.
Във връзка с поставено от Вас запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” ….. с вх. № ……12.2010г., изразяваме следното:
Фактическа обстановка:
Дружество /ЕООД/ в България е с предмет на дейност търговия на дребно със стоки за бита и е част от мултинационална компания /Групата/. Между чуждо дружество -собственик /притежаващ 100% от българското дружество /ЕООД// и дружествата в Групата е сключен договор за услуги: оперативно, маркетингово, финансово и правно съдействие, IT услуги и услуги по закупуване на стоки. Разпорежданията на чуждото дружество – собственик и Доставчик на услуги, имащи отношение към управлението на българското дружество се свеждат до компания в Латвия. Мениджърските услуги и тези по закупуването на стоки се заплащат на чуждото дружество – собственик от 01.03.2009г.
Персоналът на българското дружество /ЕООД/ се състои от търговски персонал, пряко зает с търговия на дребно. В администрацията са назначени само Регионален мениджър, главен счетоводител и счетоводител. Всички други дейности, обезпечаващи основната търговска функция се ръководят и извършват от чуждестранните дружества, посочени в писмото. Към запитването е приложен договор между Групата, в т.ч. и българското дружество, и Доставчикът на услуги и копия на документи, които не са преведени на български език.
Във връзка с гореизложеното се поставят следните въпроси:
1.Какъв вид и форма на документална обоснованост на горепосочените разходи на българското дружество /ЕООД/ по приложения договор бихте препоръчали от гледна точка на признаването на същите от органите на НАП?
2.Дължи ли се данък, удържан при доходи на чуждестранни лица по чл. 195 от ЗКПО специално за услуги по закупуване на стоки?
3.Ако органите на НАП не признаят за разход горепосочените услуги, но политиката на компанията-майка в дългосрочен план не бъде променена, трябва ли да продължим да внасяме данъка по чл. 195 от ЗКПО?
При така изложената фактическа обстановка и предвид действащата нормативна уредба за 2010г., изразяваме следното принципно становище по поставените въпроси:
Тъй като към запитването са представени копия на документи, които не са преведени на български език не бихме могли да коментираме съдържанието им, а също така доколко то отговаря на изискванията за документална обоснованост по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Във връзка със счетоводното отразяване на възникнали стопански операции дружеството следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗСч. Съгласно тази норма от счетоводния закон, счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.
Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти и при съобразяване със основните счетоводни принципи /чл. 4, ал. 1 и ал. 3 и чл. 7 от ЗСч/.
В корпоративния закон също е регламентиран принципа за документална обоснованост в чл.10, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, съгласно които:
– счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция /ал. 1/.
– документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация може да се подкрепи с други документи, които отразяват вярно документираната стопанска операция /ал. 2 и ал. 3/.
ЗКПО и ЗСч имат териториален характер и касаят издаването на документи от български предприятия във връзка с осъществени от тях стопански операции. Първични документи, издадени в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство на чужда държава се приемат за данъчни цели при спазване изискванията на чл. 10 от ЗКПО. Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вид, форма и наименование на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция, т.е. тя да е действителна. Освен първичният документ, издаден от фирмата – Доставчик на услуги по закупуване на стоки, която трябва да отразява вярно документираните разходи, е необходимо да има и други документи, които да удостоверяват по несъмнен начин същността, структурата и стойността (себестойността) на разходите, направени от Доставчика във връзка с извършваните услуги и насочени към българското дружество. Такива документи могат да са: договори между страните по сделките; писмена кореспонденция; фактури; отчетни документи съставени при Доставчика на услуги по закупуване на стоки; оферти; взети решения относно принципа за разпределение на разходите във връзка с тези услуги между фирмите в групата; документи, които показват вида на разходите и други вътрешни документи въз основата, на които може да се направи анализ и извод относно вярното и правилно разпределение на общите разходи, понесени от Доставчика във връзка с изпълнение на договорните задължения.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ всички събрани доказателства, касаещи конкретна сделка подлежат на обективна преценкаи анализ от страна на органа по приходите с оглед установяване на нейната действителност. Съгласно чл. 51 от ДОПК, в правомощията на органа по приходите е да преценява вписванията в счетоводните книги според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч.
С оглед на всички обстоятелства, в тяхната цялост, установени в хода на производството, проверяващите органи ще преценяват разходите за данъчни цели от гледна точка на изискванията на ЗКПО по отношение на размера, състав и необходимост от извършването им.
Предвид изложеното до тук счетоводни разходи, които не са документално обоснованиили пък не са относими към дейността на българското дружество по смисъла на ЗКПО и ЗСч, не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 и/или т. 2 от ЗКПО.
Независимо от наличието на документална обоснованост на стопанските операции, отразени в счетоводството, тъй като българското дружество и Доставчика на услуги /собственик/ са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО, следва да се имат предвид разпоредбите на част първа, глава четвърта от ЗКПО „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане”.
Относно признаването на счетоводни разходи за данъчни цели по първични документи, издадени от Доставчика на услуги по закупуване на стоки, следва да имате предвид и определението дадено с § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО за скрито разпределение на печалбата. При установяване на такова счетоводният финансов резултат на дружеството подлежи на увеличение по реда на чл. 26, т. 11 от ЗКПО. Освен това с разпоредбата на чл. 267 от корпоративния закон предвижда имуществена санкция в размер 20 на сто от начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба. Също така при установяване на скрито разпределение на печалбата, начислените разходи влизат в хипотезата на определението за дивидент по смисъла на § 1, т. 4, буква «в» от ДР на ЗКПО и подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 194, ал. 1 и ал. 3, т. 3 от посочения закон.
В предоставения договор, сключен между Доставчикът и Групата е посочено, че «Доставчикът на услуги, самостоятелно или посредством услугите на квалифицирана трета страна, открива, договаря се и сключва договори с доставчиците на стоките, които се предлагат в магазините за продажба на дребно на Групата /наричани в настоящия документ Стоките/ в трети страни, за да гарантира доставката на Стоките.» Във фактурите, издадени от Доставчика, услугите по доставка на стоки са посочени като такса LPO управление.
Информацията предоставена с клаузите на договора не може да послужи за изразяване на категорично становище относно това дали таксите, които се начисляват и изплащат на Доставчика следва да се облагат с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО. Това е така, защото само на основание на няколко клаузи в договора не може да се видят в аналитичен разрез всички разходи, които Доставчикът включва в понятието „услуги по закупуване” и да се прецени дали в разходите за услуги по закупуване на стоки има и такива разходи, които имат характер на доходи, облагаеми с данък при източника. Например като: възнаграждения за управление или контрол, доходи от възнаграждения за технически услуги /§ 1, т. 9 от ДР на ЗКПО/, доходи от авторски и лицензионни възнаграждения/§ 1, т. 8 от ДР на ЗКПО/ и други, които са с източник от Р.България по смисъла на чл. 12 от корпоративния закон.
Ето защо изразяваме мнение, че ако в разходите за услуги по закупуване има такива, които могат да бъдат определени като доходи с източник Р.България по смисъла на чл. 12 от ЗКПО и са начислени в полза на чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност в страната, същите подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от посочения закон. Разграничаването и определянето на сумите, които биха представлявали доход с източник от страната от общата сума на услугите по закупуване, следва да се извърши от дружеството в съответствие с аналитичната информация, с която разполага на база първични и други документи, отразяващи сделките по осигуряване на услуги по закупуване на стоки от Доставчика.
Извършеното разпределение от страна дружеството подлежи на преценка и последващ контрол от страна на органите по приходите, съобразно техните права и задължения по реда на ДОПК.