ОТНОСНО: Документална обоснованост на стопанските операции
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмено запитване с вх. № …… от 09.06.2017 г.
В запитването е посочено, че дружеството има предмет на дейност – товарен транспорт и извършва транспортни услуги в рамките на ЕС. На дружеството е изискано да регистрира местен идентификационен номер в Испания. Същият е издаден на база БУЛСТАТ.
Поставен е следния въпрос:
Когато дружеството притежава документи за извършени разходи с попълнен в тях испанският идентификационен код, вместо българския БУЛСТАТ, възможно ли е разходите да са документално обосновани и да бъдат признати за данъчни цели или не може да бъде призната връзката между двете идентификации, независимо че става въпрос за едно и също юридическо лице?
Предвид изложеното в запитването, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
За да бъдат признати разходите, свързани с дейността на дружеството първичните счетоводни документите, които отразяват стопанските операции трябва да отговарят на изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл. 6 от ЗСч. Този закон има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставители на документите са български предприятия.
Това обаче не отменя необходимостта от наличието на първични документи, доказващи извършването на стопански операции с чуждестранни контрагенти, които да съдържат достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност, вярност на стопанските операции и др. Действащата към момента нормативна уредба на чл. 6 от ЗСч и чл. 10 от ЗКПО не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да съдържа определени реквизити, в т.ч. единен идентификационен код по Булстат и да отразява вярно стопанската операция. Разпоредбите на чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч допускат, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
При положение, че са налице документи, доказващи, че двата идентификационни кода се отнасят за едно и също българско юридическо лице, считам че документите за разходите, могат да бъдат признати за данъчни цели при условие, че съвкупността от документи, които са издадени във връзка с дейността, съдържат цялата изискуема информация по ЗСч.
С оглед на посоченото до тук счетоводните разходи, които са документално обосновани по смисъла на чл. 6 от ЗСч и чл. 10 от ЗКПО, се признават за данъчни цели. При липса на документална обоснованост на разходите се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Следва да имате предвид, че законосъобразното отразяване на счетоводните разходи в отчета за дейността на дружеството подлежи на последващ данъчен контрол по смисъла на чл. 110 от ДОПК чрез извършване на ревизии и проверки от органите по приходите.
‘
Вх.№ 202160 от 09.06.2017 РО СТ.ЗАГОРА Отг. ОУИ Пловдив | 20-21-60