2_67/16.01.2014г.
ЗКПО – чл.10;
ЗКПО – чл.26, т.1 и т.2;
ЗДДС – чл.17, ал.1;
ЗДДС – чл.112, ал.1;
ЗСч – чл.7;
Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г.
ОТНОСНО: документалната обоснованост на разходи за гориво, закупено във връзка с транспортна дейност, осъществявана в чужбина и правото на данъчен кредит по тези покупки, съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавена стойност /ЗДДС/.
Предприятието Ви осъществява транспортна дейност на територията на Германия. Срещате затруднения с документалната обоснованост на закупеното гориво, тъй като бензиностанциите в Германия, съгласно действащото местно законодателство, нямат задължение да издават фактури за покупки на стойност по-ниска от 150 евро. Издават Ви се само касови бонове, в които липсват атрибути, които да идентифицират предприятието Ви като получател по доставките на горива: Булстат, името на предприятието, Вашите имена като собственик на дружеството, адрес и др.
Приложили сте към запитването копия на подобни документи.
Във връзка с горното поставятеследните въпроси:
1. Как следва да се отчитат разходите, извършени в чужбина за покупка на гориво.
2. Признават ли се за данъчни цели документите, издадени от немските търговци, в които липсва информацията, изискуема съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството /ЗСч/, Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ .
3. Как следва да се оформят документите за възстановяване на ДДС, заплатено в чужбина.
4. Необходимо ли е документите, издадени в чужбина, да се превеждат на български език.
5. Възможно ли е да се ползва приложението на НАП за интерактивно попълване на „Искане за възстановяване на ДДС от търговци, установени в страни-членка на ЕС“.
Съобразно действащата към момента нормативна уредба и изложената фактическа обстановка, изразявам следното принципно становище:
Относно прилагане на Закона за счетоводството /ЗСч/:
Съгласно чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството /ЗСч/ предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл.7 от ЗСч . Този закон има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български предприятия. Предвид горното, търговците, установени на територията на друга държава, не са задължени да издават първични счетоводни документи, съобразени с изискванията на действащото в Република България законодателство.
Последното обаче не отменя необходимостта от наличието на първичен документ, доказващ придобиването на определена стока или ползването на съответната услуга, който да съдържа достатъчно информация като наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др.
На основание чл.3, ал.2 от ЗСч счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции, с изключение на документите, които са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС.
Относно прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/:
За данъчни цели признаването на счетоводни разходи се основава отново на тяхната документалната обоснованост. Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вида на първичния счетоводен документ и неговото наименование, но изисква той да отразява вярно стопанската операция.
Понятието „документална обоснованост” е дефинирано в чл.10, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане и препраща към определението, дадено в чл.7 от ЗСч. В сила от 01.01.2007г., съгласно чл.10, ал.2 от ЗКПО, документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
В контекста на коментираното дотук считам, че разходите, заплатени в чужбина за горива, масла, магистрални такси, такси за паркинг и др., могат да бъдат признати за данъчни цели независимо, че документите, с които са отчетени не съдържат цялата изискуема информация по Закона за счетоводството. Това е допустимо, ако са налице надлежно оформени други допълнителни първични счетоводни документи като пътни листи, пътни книжки, сключени договори с чуждестранните контрагенти, разменена кореспонденция между страните, справки за количество/обем на превозения товар, заповеди за командировки и др.документи, които да удостоверяват участието на автомобила по конкретна дестинация при извършване дейността на дружеството и целта, за която е използван. При липсата на подобна допълнителна информация, обосноваваща заплащането на подобен род разходи, същите няма да се считатза документално обосновани и няма да бъдат признати за данъчни цели.
Счетоводни разходи, които не са документално обосновани, не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО.
Счетоводни разходи, които не отчитат вярно стопанската операция, не се признават за данъчни цели като разходи, несвързани с дейността и с тях се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО.
Следва да имате предвид, че законосъобразното отразяване на счетоводните разходи в отчета за дейността на дружеството подлежи на последващ данъчен контрол по смисъла на чл.110 от ДОПК чрез извършване на ревизии и проверки от органите по приходите.
Относно прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/:
На основание чл.17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Следователно, при зареждането на гориво на територията на друга държава членка, по отношение на облагането с ДДС следва да се прилагат разпоредби от законодателството на съответната държава /в случая Германия/.
Относно отразяването на документите за покупки на горива в Дневника за покупки по чл.124, ал.1 от ЗДДС, издадени от чуждестранни доставчици следва да се съобразите с разпоредбата на чл.112, ал.1 от закона. В нея законодателят ясно и точно е определил кои са данъчни документи по смисъла на ЗДДС, а именно: фактурата, известието към фактура и протоколът. Приложените към запитването копия на документи за покупки не са придружени от превод на български език, но считаме, че те не представляват данъчен документ по смисъла на ЗДДС и нямате задължение да ги отразявате в дневника за покупки.
В случаите, при които български данъчно задължени лица, установени в държави членки от ЕС, придобиват стоки и услуги в тези държави с начислен ДДС /например зареждане на гориво/ в законодателствата на отделните държави са предвидени специални правила, различни от общия ред за възстановяване на заплатения ДДС.
В тази връзка, следва да имате предвид разпоредбите на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността /издадена от Министерството на финансите, в сила от 01.01.2010 г./. Наредбата транспонира Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка.
По смисъла на чл.13 от тази Наредба, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава – членка на Общността, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на това лице, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.
Правото на възстановяване на ДДС може да се упражни чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис до компетентния орган за възстановяването в държавата членка по възстановяването, посредством създадено за целта WEB – базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите- www.nap.bg.