Изх. №24-33-180
Дата:04. 02. 2008 г.
Относно: документи, необходими за доказване на вътреобщностно придобиване на стоки
Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-33-180/22.03.2007г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството извършва придобиване на стоки от Гърция, като транспорта на същите до територията на страната се осъществява с транспорт на получателя. За извършената доставка, регистрираното по ДДС лице в Гърция – доставчик издава фактура на гръцки език, като за транспорта до Гърция и обратно, българската фирма – получател на стоките разполага с пътен лист и заповед за командировка на служителя, извършил транспорта.
Зададени са следните въпроси:
1.Достатъчни ли са визираните по-горе документи за доказване на вътреобщностното
придобиване на стоките?
2.Следва ли българското юридическо лице да разполага с превод на фактурата от
гръцки на български език, и дали превода трябва да бъде заверен от заклет преводач?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите, изразявам следното становище.
Съгласно чл.13, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стоки, както и фактическото им получаване в случаите на чл.6, ал.2 от Закона, които се изпращат или транспортират до територията на страната от територията на друга държава – членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в другата държава – членка.
На основание чл.62, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване ще е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по материалния закон, и е осъществило придобиването им под идентификационния номер, издаден в страната. Данъчното събитие при вътреобщностното придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.
По първи въпрос:
Удостоверяването на наличие на обстоятелства за вътреобщностно придобиване е изискуемо в случаите, когато е налице хипотезата на чл.62, ал.З от материалния закон, а
именно, че придобиващият разполага с доказателства, че самото вътреобщностно придобиване на стоките е обложено в държавата – членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. Само в този случай, придобиващият по чл.62, ал.2 от Закона следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в тази държава – членка. Този документ се издава от компетентната администрация на държавата -членка, където стоките са пристигнали.
Във визирания случай на отправеното ни Запитване, не считаме, че придобиващият следва да „доказва“ вътреобщностното придобиване, тъй като територията на страната, където пристигат стоките е тази на република България, а получател по доставката е данъчно задължено лице, регистрирано по материалния закон и с идентификационен номер по ДДС, издаден от същата държава – членка, на чиято територия пристигат стоките.
Като придобиващо стоките, регистрираното по материалния закон лице, следва да издаде Протокол с реквизитите по чл.117, ал.2 от Закона във връзка с Алинея Първа на същата разпоредба. В последствие, при упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за стоките – предмет на съответното вътреобщностно придобиване, българското юридическо лице следва да спази условията на чл.71, т.5 от Закона за данък върху добавената стойност, а именно, да разполага с документ, отговарящ на изискванията на чл.114 от същия, и да е издало Протокол с реквизитите по чл.117, ал.2 при спазването на условията на чл.86 от Закона.
На основание разпоредбите на чл.78, ал.8 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, считаме, че фактурите по вътреобщностна доставка, издадени от лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава – членка, отговарят на изискванията на чл.114 от материалния закон и в случаите, в които поредният номер на документа не е десет разряден или съдържа други символи, различни от арабски цифри, и когато фактурата не съдържа реквизитите на чл.114, ал.1,т.6 от същия закон. По втори въпрос:
Обръщаме внимание, че съгласно изискванията на чл. З, ал.2 от Закона за счетоводството, счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език следва да бъдат придружени от превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.
Също така, с разпоредбите на чл.55, ал.1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс, е вменено задължение за данъчните субекти, в случай на поискване от орган по приходите, същите да представят съставен на чужд език документ, придружен от точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’