Документиране на доставки от данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл.100, ал.2 от ЗДДС;

ОТНОСНО: Документиране на доставки от данъчно задължено лице, регистрирано наоснование чл.100, ал.2 от ЗДДС;
Съгласно визираната фактическа обстановка в горепосоченото запитване, дружеството е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност на основание чл.100, ал.2 от същия. Има за основна дейност – организиране на хазартни игри, като ежемесечно се подават Дневници за покупки/продажби и Справки – декларации. Също така, сте посочили, че фирмата осъществява услуги – отдаване под наем на леки автомобили, които са заведени като дълготрайни материални активи, както и доставки на материали и дълготрайни материални активи.
В тази връзка сте поставили следните въпроси:
При реализация на услугите – отдаване под наем на леки автомобили и продажба на материали и дълготрайни материални активи, трябва ли издаваните от дружеството фактури да фигурират в Дневника за продажби с начислен данък върху добавената стойност–„0” лв, и основанието за неначисляване на данък във фактурата да е чл.113, ал.9 от ЗДДС?
Във връзка с така поставените от Вас въпроси в запитването, изразяваме следното принципно становище.
На основание чл.113, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от същия закон. Но Законът изрично посочва с нормата на чл.113, ал.9, че лица, които са регистрирани на някое от следните основания: чл.97а, ал.1 и 2; чл.99 и чл.100, ал.2 от същия, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. В тази връзка, чл.79, ал.2, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, изисква за извършените доставки на стоки и/или услуги от регистрирано на основание чл.100, ал.2 от ЗДДС лице, в рамките на независимата му икономическа дейност, с място на изпълнение на същите доставки – територията на страната, да се издава фактура и/или известие, като основанието за неначисляване на данък, което се посочва в данъчния документ е текста ”чл.113, ал.9”.
Съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС, регистрираните лица водят задължително дневник за покупките и дневник за продажбите. За всеки данъчен период, регистрираното по Закона лице, подава Справка – декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от с.з. В тази връзка и на основание разпоредбите на чл.113, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС, регистрираните на основание чл.100, ал.2от Закона лица, отразяват в Дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършвани доставки на услуги по чл.21, ал.2 от с.з. с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от материалния закон и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната.
Следователно, в случая на запитването, в издаваните от дружеството фактури за доставки на услуги по наем на автомобили, доставки на материали и дълготрайни активи с място на изпълнение на територията на страната, не следва да се посочва данък върху добавената стойност. Основанието за това следва да е текстът на„чл.113, ал.9”. Предвид нормата на чл.113, ал.2 от ППЗДДС, тези данъчни документи не следва да намерят отражение в отчетния регистър – Дневника за продажби за съответния данъчен период.

Оценете статията

Вашият коментар