2_473-1/17.04.2013г.
ЗДДС, чл.114, ал.6
В запитването посочвате следното:
Основен предмет на дейност на дружеството е търговия с хранителни стоки, които закупувате от различни доставчици. В част от случаите закупената стока е предмет навътреобщностно придобиване, осъществено от страна на прекия Ви доставчик, а в друг случай доставчикът Ви е получател по тристранни операции.
Във връзка с правилното документиране на стопанските операции и набавяне на доказателства за наличие на облагаема доставка по смисъла на чл.12 от ЗДДС от страна на доставчиците Ви, за установяване произхода на стоките и съответно законосъобразното приспадане на данъчен кредит по издадените от тях фактури описвате два случая на доставки, по които сте получател и съответните документи, с които разполагате, за удостоверяване на доставката. Към запитването сте приложили документи, с които разполагате за всеки един от описаните в запитването случаи на доставки. Посочвате още, че доставките се извършват по силата на рамков договор за доставка на стоки, както и че всяко доставено количество се съпровожда със съответния сертификат за съответствие.
Във връзка с описаната фактическа обстановка сте поставили следните въпроси:
1.Представляват ли описаните документи годни доказателства за удостоверяване произхода на стоките, транспортирането им и доставката до ЕТ „ ……”и за наличието на доставка по смисъла на чл.12 от ЗДДС, данъчно събитие по чл.25, ал.1 и 2 от ЗДДС между прекия доставчик и Вас като получател по издадените фактури?
2. Достатъчни ли са посочените документи за обективиране физическото прехвърляне на собствеността върху стоката по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗЗД, възникване на данъчно събитие по чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и респективно законосъобразното приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени във връзка с доставките?
Поставените в запитването въпроси са свързани преди всичко с анализ и преценка на приложените към запитването документи и при изразяване на становище по тях би се стигнало до изземване на компетенциите на органа по приходите, който в конкретно производство по ДОПК следва да установи всички факти и обстоятелства и
анализира съответните доказателства, при спазване на основните принципи, регламентирани в ДОПК.
Предвид горното, изразеното становище е принципно и има за цел да даде насоки във връзка с документиране на доставките с оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност и правилника за неговото приложение /ППЗДДС/в сила от 01.01.2013г., относими и за правото на приспадане на данъчен кредит.
С направените изменения и допълнения в разпоредбите на глава единадесета от ЗДДС относно документиране на доставките са въведени нови изисквания към данъчно задължените лица във връзка с издаваните и приеманите от тях фактури, тяхното отчитане и съхранение. Тези изменения са обусловени от извършените с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13.07.2010г. изменения в основната Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране.
В ал.6 на чл. 114 от закона е регламентирано, че всяко данъчно задължено лице следва да осигури по избран от него начин автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури или известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител или в електронна форма от момента на издаването им до края на периода на съхранението им.
Легални дефиниции на понятията „автентичност на произхода” и „цялост на съдържанието са дадени в §1 т.65 и т.66 от ДР на ЗДДС, според които автентичност на произхода означава уверение за самоличността на доставчика или на издаващия фактурата/известието към фактурата от страна на доставчика или от страна на получателя по доставката, а цялост на съдържанието означава, че съдържанието на фактурата и известието към фактурата не е променено.
От посочените разпоредби е видно, че осигуряването на автентичността на произхода,целостта на съдържанието във фактурите и тяхната четливост е задължение както на доставчика, така и на получателя по доставката.
Изпълнението на тези три изисквания следва да бъде обезпечено от страните по доставката чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата и известието към фактурата и доставката на стоки или услуги /чл.114, ал.10 от ЗДДС/.
Всяко лице самостоятелно и независимо определя начинът, по който ще се осъществява контрола върху стопанската дейност, при съобразяване с обема на извършваната дейност, броя и стойността на сделките, броя и вида на доставчиците и клиентите и други фактори относими към конкретната дейност.
Следва да имате предвид, че избрания контрол на стопанската дейност е необходимо да създава надеждна одитна следа и да бъде организиран по начин, който дава възможност, както за проверка на фактурата чрез свързването и с другидокументи – поръчка, договор, известие за доставка, платежни документи, транспортни документи и др. , така ивръзката на документите с доставката на стоки или услуги.
По отношение на електронните фактури освен чрез контрола на стопанската дейност в чл.114, ал.1 от закона са посочени примерни технологии, чрез които се осигурява автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронната фактура или електронното известие на фактура, които могат да бъдат квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, или електронен обмен на данни.
‘