ОТНОСНО: Документиране на лихви за просрочие.
Във връзка с постъпило запитване вх. № …./21.05.2009г. при дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – …, Ви уведомяваме следното:
В запитването е изложената следната фактическа обстановка:Район «…» към Община …… получава документи – разписки за лихви за просрочване на плащане на «В и К» ЕООД и известие за лихви за начислени лихви за просрочено плащане на „ЕВН България Електроснабдяване» АД. Сумите по тези документи са дължими от района и подразделенията му. В запитването е изразено мнение, че тези документи не отговарят на изискванията на ЗСч, ЗДДС и ППЗДДС.
Зададен е следния въпрос:
Трябва ли сумите посочени в разписките и известията за лихви да бъдат платени и на какво правно основание?
Съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
По своята правна същност лихвите могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер. С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане поради неизпълнение на задълженията от другата страна.
Трябва да се има предвид, че лихвите и неустойките със санкционен характер, т.е. тези, които са уговорени като допълнителна санкция (в допълнение към тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация), се включват в данъчната основа.
В конкретния случай, лихвата за просрочие, начислена от дружествата по търговските договори, трябва да се смята за лихва с обезщетителен характер (по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС), имаща за цел да компенсира кредитора за забавено плащане.
С оглед гореизложеното, изхождайки от нормата на чл. 84 от Правилника за приложение на ЗДДС /ППЗДДС/, за начисляваните лихви за просрочие като такива с обезщетителен характер не трябва да се издава данъчен документ. За тях трябва да се издава само документ, който удостоверява заплащането им от съконтрагента по конкретния договор.
Документиране се извършва чрез издаване на първичен счетоводен документ /наименованието не е от значение/, който удостоверява плащането и съдържа реквизитите, посочени в чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводство ЗСч, а именно:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и фамилия на съставителя.
С разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗСч се допуска възможността, ако в един първичен счетоводен документ не са налице всички изискуеми реквизити, документалната обоснованост да е налице, ако лицето, което отчита разходите притежава и друг документ, който удостоверява липсващата информация.
Видно от представените със запитването документи, същите не отговарят изцяло на изискванията на ЗСч и на изискванията на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ относно документалната обоснованост на счетоводните разходи.
Независимо от факта, че Район „……” към Община ……. е бюджетно предприятие и по реда на чл. 248 от ЗКПО се облага не с корпоративен данък, а с алтернативен данък върху приходите, изискванията на ЗСч са валидни за всички предприятия по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч,регистрирани на територията на РБългария.
Относно заплащането на горецитираните суми /лихви/ от Вас и тяхната дължимост Национална агенция по приходите не е компетентна да изрази становище. Задълженията произтичат от частно-правни облигационни отношения и тяхната дължимост или не следва да се извлече от контекста и клаузите на сключените договори, споразумения и други с „В и К” ЕООД и „ЕВН Електроснабдяване” АД.
‘