3_2715/27.08.2012г.
ЗДДС, чл.113, ал.1
ЗДДС, чл.124, ал.2
Относно: документиране на получено авансово плащане съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването партньори на дружеството са търговски фирми извън Европейския съюз, за които по заявки и договори се доставят стоки- машини, химикали, метали. Същите стоки се закупуват от български производител, а когато дадена заявка не може да бъде изпълнена с български стоки, същите сезакупуват от страни вЕвропейския съюз и такива извън него. В тези случаи стоките отпътуват с морски транспорт директно от пристанищата на страните производители. За тези доставки първоначално дружеството издава про-форма фактура (инвойс), по която, ако бъде приета, клиентите превеждат аванси за закупуване на заявените стоки. Тези получени аванси се осчетоводяват в дружеството на база издадения инвойс, но същите не се документират с фактура и съответно не намират отражение в отчетните регистри по ЗДДС.
Във връзка с изложеното се поставя въпроса необходимо ли е издаване на данъчна фактура за получен аванс във връзка с посочените доставки, съответно следва ли да се отрази същата в дневника за продажби по ЗДДС и в коя колона?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС(обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ,бр.99 от 16.12.2011г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн.ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ бр.16 от 24.02.2012г.) изразяваме следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице-доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получено авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол. Според разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗДДС фактура може да не се издава:
1.за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
2.за доставки на финансови услуги по чл. 46;
3.за доставки на застрахователни услуги по чл. 47;
4.за продажби на самолетни билети;
5.при безвъзмездни доставки;
6.за доставки на услуги по глава осемнадесета;
7.за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:
а) се издава документ по реда на специален закон,
б) или се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, или
в) издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Следва да се отбележи, че описаната в запитването фактическа обстановка обаче не попада в приложното поле на чл.113, ал.3 от закона.
Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане- не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл.113, ал.4 от закона.
Изрично в ал. 5 на цитираната правна норма е указано, че независимо от ал.4 при вътреобщностна доставка (ВОД), включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл.51, ал.1 от ЗДДС, т.е. предвидено е фактурата да може да бъде издадена в по-дълъг срок. Настоящият случай, описан в запитването, не се квалифицира като ВОД, поради което не попада в приложното поле на цитираната разпоредба.
Данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16 от същия закон. На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. По силата на чл.25, ал.6, т.1 от закона на датата на възникване на данъчното събитие по ал.2, 3 и 4 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл.25, ал.7 от закона, съгласно която когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал.2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
Видно от цитираните разпоредби законодателят е въвел разграничение между данъчно събитие и изискуемост на данъка, като наличието на плащане не води до възникване на данъчно събитие, а води до изискуемост на данъка, с изключение на авансово плащане във връзка с ВОД. Следователно единствено при авансово плащане във връзка с ВОД не възниква изискуемост на данъка, нито задължение за издаване на фактура в 5 дневен срок от получаването му.
Предвид гореизложеното за дружеството е налице задължение за издаване на фактура в 5 дневен срок от датата на получаване на авансово плащане във връзка с доставки, по които получатели са търговски фирми извън Европейския съюз.
На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през които са издадени. В настоящия случай издадените фактури във връзка с получени авансови плащания за доставките, изложени в запитването, следва да намерят отражение в колона 23 на дневника за продажби (Приложение №10 към чл.113, ал.2 от ППЗДДС).
Във връзка с горното е необходимо да се има предвид разпоредбата на чл.79, ал.8 от ППЗДДС, съгласно която при настъпване на данъчно събитие за доставката може да не се издава фактура в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за които вече са издадени фактури при получаването им.’