В Дирекция постъпи писмено запитване с вх. № 07-00-187 от 08.11.2017 г. относно документиране на получено в брой плащане за бъдещо събитие в ресторант.
В запитването е зададен следният въпрос: При получено в брой плащане за бъдещо събитие в ресторант какъв документ следва да се издаде – фискален бон или първичен счетоводен документ по реда на чл. 7 от Закона за счетоводството /ПКО/?
В отговор на поставения от Вас въпрос, поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка изразявам принципно становище:
Предварителните плащания (задатък, капаро, предплата, депозит, гаранции и др.), извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационно-правни функции. Те имат потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функция. Независимо от тези облигационно-правни функции предварителните плащания, разгледани в данъчно-правен аспект, обичайно има и характер на частично авансово плащане. Същите обуславят изискуемост на данъка, в случай, че доставката, по повод на която е платен, е облагаема.
За предварителното плащане по сделката, следва да се приема, че е налице авансово плащане, във всички случаи когато паричната сума Ви е предоставена по начин, при който можете да се разпореждате с нея.
Когато плащането на задатъка или друго предварително плащане се извършва по начин, при който доставчикът не може да се разпорежда с преведената сума преди изпълнението на предвидени по договора условия, които обичайно са свързани с неговото изпълнение, т.е средствата са постъпили по сметка под условие се приема, че не е налице авансово плащане.
Получената от Вас сума в брой за бъдещо събитие в ресторанта, който стопанисвате не може да се третира като задатък, тъй като същата Ви е предоставена по начин, при който можете да се разпореждате с нея. Конкретната сума ще има характер на авансово плащане и следва да се начисли данък по общите правила на ЗДДС.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал. 3 във връзка с чл. 7 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стокаили услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
В ал. 3, т. 1 на чл. 113 от ЗДДС е посочено, че фактура може да не се издава за доставки, по коитополучателят е данъчно незадължено физическо лице.
Предвид ал. 6 на чл.113 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, като съдържанието на обобщената информация се определя с ППЗДДС /чл. 119 от ЗДДС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрезвнасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги по чл. 3, ал. 1 от същата Наредба. На основание ал.3 от същата разпоредба фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
При описаната в запитването фактическа обстановка следва да се издадат две фискални касови бележки при получаване на плащанията в брой: първата от които за авансовото плащане, а втората – за доплащането до окончателната цена на конкретното събитие. Фискалната касова бележка следва да съдържа реквизитите, посочени в чл.26, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
‘