. 26-Е-1
Дата: 21.01.2009 год.
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 29, ал. 1, т. 2.
относно: документиране на услуги, извършвани чрез търговски представител
Вна Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. № 26-Е-1/08.01.2009 г., в което поставяте въпроси във връзка с осъществяване на основната Ви дейност универсални и неуниверсални пощенски услуги действа чрез търговски представители.
Съгласно описаната в писмото Ви фактическа обстановка по силата на сключени договори представителите работят от името и за сметка на “………………“ ООД. В тази връзка за документиране на осъществяваните услуги спрямо клиентите сте приели следните условия:
-представителят следва да издава фискален бон при всяко плащане чрез
регистрирано на негово име фискално устройство съгласно изискванията на чл. 29,
ал. 1, т. 2 на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства;
-представителят следва да издава фактура от името на “…………………………“ ООД
винаги при поискване от страна на клиента.
При този начин на документиране клиентите Ви се притесняват, че разполагат с фактура, издадена от “…………………….“ ООД като доставчик на услугата и фискален бон, издаден от фискално устройство на фирмата-представител с данни за наименование и идентификационни номера на представителя.
Въпросът Ви е има ли основание да се смята, че при клиентите Ви, които разполагат с така издадените фактури и касови бонове би имало проблем с признаването на данъчен кредит по тези фактури и с признаването на разход по ЗКПО.
При така изложената фактическа обстановка и поставен въпрос , изразява следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, извършващо дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка, регистрира продажбите чрез фискално устройство на комисионера при спазване на ред определен в тази наредба.
Редът и начинът за документиране на всяка извършена от данъчно задължено лице доставка на стока или услуга по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са регламентирани в глава единадесета от този закон.
Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован. Разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО регламентира изискванията за документална обоснованост.
Когато при документиране на доставката е спазен нормативно установения в цитираните разпоредби от ЗДДС, ЗКПО и Наредба № Н-18/2006 г. ред няма основание за непризнаване на данъчен кредит и разход по ЗКПО по така издадените документи.
Договорът сключен между доверителя и комисионера за извършване на продажби от чуждо име и за чужда сметка е документът, доказващ при необходимост основанието за прилагане на цитирания ред.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘