Относно: Документиране на вътреобщностни доставки по реда на Закона за данъка върху добавената стойност
В Дирекция ОДОП ….. постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-67 от 06.03.2020 г., относно документиране на вътреобщностни доставки по реда на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството извършва вътреобщностни доставки, като същите са документирани по реда на чл. 113 от ЗДДС и отговарят на изискванията на чл. 114 от с.з. Транспортът е за сметка на клиента. За тези доставки на стоки, дружеството притежава документите съгласно чл. 45, т. 1, б.“а“ и т. 2, б.“а“ от ППЗДДС, както следва:
– фактура за доставката, в която са посочени всички реквизити, изискуеми от Регламента и доказващи получаването на стоката от получателя й;
– транспортен документ /ЧМР/, съдържащ номер на фактура, вид и количество на стоката; дата и място на товарене; регистрационен номер на превозното средство; подпис на изпращач, получател и превозвач на стоката;
– експедиционен лист, подписан от получателя на стоката в момента на получаване;
– изрично писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са получени на територията на друга държава членка, в което е посочено дата и място на получаване; № фактура; име, адрес и ДДС номер на изпращач и получател; вид марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът; име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество, име и подпис на лицето, получило стоките и длъжностното му качество.
Поставен е следния въпрос: Предвид промените в чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, свързани с изискванията на чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (ОВ, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011“, така изброените документи отговарят ли на изискванията на Регламента и достатъчни ли са като доказателство, за да се приложи нулева ставка на данъка по реда на ЗДДС?
В отговор на поставения от Вас въпрос, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
От 01.01.2020 г. са изменени разпоредбите в ЗДДС регламентиращи документирането на вътреобщностните доставки. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, за прилагане на нулева ставка доставчикът следва да разполага със:
1. документи за доставката, определени с правилника за прилагане на закона, и
2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (ОВ, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011“, или определени с правилника за прилагане на закона.
Документите за доставката, определени с чл. 45, т. 1 от ППЗДДС са:
а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона – в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона – когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона.
В т. 2 на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС са посочени алтернативно документите, с които доставчикът следва да разполага, а именно:
– документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (ОВ, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011“ или
– документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка определени с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл. 45а, параграф 1 от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки, за прилагането на освобождаванията по член 138 от Директива 2006/112/ЕО се приема, че стоките са изпратени или превозени от държава членка до местоназначение извън нейната територия, но на територията на Общността, в някой от следните случаи:
a) продавачът посочва, че стоките са били изпратени или превозени от него или от трето лице за негова сметка и че или продавачът разполага с най-малко две от непротиворечащите си доказателства, посочени в параграф 3, буква а), издадени от две различни лица, които са независими едно от друго, от продавача и от придобиващото лице, или продавачът разполага само с едно от доказателствата, посочени в параграф 3, буква а), в съчетание с някое от непротиворечащите си доказателства, посочени в параграф 3, буква б), с които се потвърждава изпращането или превозът на стоките и които са издадени от две различни лица, независими едно от друго, от продавача и от придобиващото лице;
б) продавачът притежава следното:
i) писмена декларация от придобиващото лице, в която се заявява, че стоките са били изпратени или превозени от придобиващото лице или от трето лице за негова сметка, и се посочва държавата членка на местоназначение на стоките; в тази писмена декларация трябва да се посочат: датата на съставяне; името и адресът на придобиващото лице; количеството и естеството на стоките; датата и мястото на пристигане на стоките; при доставка на превозно средство — идентификационният номер на превозното средство; както и идентификационни данни на лицето, което приема стоките от името на придобиващото лице; и
ii) най-малко две от непротиворечащите си доказателства, посочени в параграф 3, буква а), издадени от две различни лица, независими едно от друго, от продавача и от придобиващото лице, или само едно от доказателствата, посочени в параграф 3, буква а), в съчетание с някое от непротиворечащите си доказателства, посочени в параграф 3, буква б), с които се потвърждава изпращането или превозът на стоките и които са издадени от две различни лица, независими едно от друго, от продавача и от придобиващото лице.
Параграф 3 на чл. 45а от регламента посочва документите, които служат за доказателство за изпращането или превоза на стоките за целите на параграф 1, а именно:
a) документи във връзка с изпращането или превоза на стоките, като подписана товарителница, коносамент, фактура за въздушен товарен превоз или фактура от превозвача на стоките;
б) следните документи:
i) застрахователна полица във връзка с изпращането или превоза на стоките или банкови документи, доказващи заплащането на превоза или изпращането на стоките;
ii) официални документи, издадени от публичен орган, като например нотариус, с които се потвърждава пристигането на стоките в държавата членка на местоназначение;
iii) разписка, издадена от складодържател в държавата членка на местоназначение, с която се потвърждава съхранението на стоките в тази държава членка.“
Предвид гореизложеното, когато стоките са изпратени или превозени от доставчика /от Вас/ или от трето лице за сметка на доставчика /за Ваша сметка/, същият следва да разполага най-малко с две непротиворечащи доказателства – подписана товарителница, коносамент, фактура за въздушен товарен превоз или фактура от превозвача на стоките, издадени от две различни лица, които са независими едно от друго, от продавача и от придобиващото лице.
Алтернативно, продавачът /доставчикът/ следва да разполага само с едно от доказателствата – подписана товарителница, коносамент, фактура за въздушен товарен превоз или фактура от превозвача на стоките в съчетание с някое от непротиворечащите си доказателства:
1/ застрахователна полица във връзка с изпращането или превоза на стоките или банкови документи, доказващи заплащането на превоза или изпращането на стоките;
или
2/ официални документи, издадени от нотариус, с които се потвърждава пристигането на стоките в държавата членка на местоназначение;
или
3/ разписка, издадена от складодържател в държавата членка на местоназначение, с която се потвърждава съхранението на стоките в тази държава членка.
В случай, че стоките са изпратени или превозени от придобиващото лице /Ваш клиент/ или от трето лице за негова сметка, продавачът /т.е. Вие/ следва да притежава писмена декларация от придобиващото лице с реквизитите посочени в чл. 45а, параграф 1, б. „б“, „i“ от Регламента
и
най-малко две от непротиворечащите си доказателства – товарителница, коносамент, фактура за въздушен товарен превоз или фактура от превозвача на стоките, издадени от две различни лица, независими едно от друго, от продавача и от придобиващото лице, или само едно от следните доказателства – товарителница, коносамент, фактура за въздушен товарен превоз или фактура от превозвача на стоките, в съчетание с някое от непротиворечащите си доказателства:
1/ застрахователна полица във връзка с изпращането или превоза на стоките или банкови документи, доказващи заплащането на превоза или изпращането на стоките;
или
2/ официални документи, издадени от нотариус, с които се потвърждава пристигането на стоките в държавата членка на местоназначение;
или
3/ разписка, издадена от складодържател в държавата членка на местоназначение, с която се потвърждава съхранението на стоките в тази държава членка,
с които се потвърждава изпращането или превозът на стоките и които са издадени от две различни лица, независими едно от друго, от продавача и от придобиващото лице.
Следва да имате предвид при условие, че не притежавате документите посочени в чл. 45а от Регламента, законодателя е предвидил и друг ред, с който се доказва изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, а именно с документите посочени в ППЗДДС.
Документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка са посочени в чл. 45, т. 2 от ППЗДДС са:
а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;
б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че извършвате вътреобщностна доставка, като транспорта на стоките е за сметка на Вашия клиент. За доказване на нулева ставка на данъка притежавате фактура, транспортен документ /ЧМР/ и изрично писмено потвърждение от получателя, че стоките са получени на територията на другата държава членка със съответните реквизити.
Считам, че притежавате документите визирани в чл. 45 от ППЗДДС във връзка с предложение втора на чл. 53, т. 2 от ЗДДС, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки, необходими за прилагане на нулева ставка на данъка.
Настоящото становище е изразено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.