ОТНОСНО:Документиране при изплащане на суми на самоосигуряващи се лица/по БУЛСТАТ/ през 2009г.
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ”- …… с вх. № ……03.2009 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването не сте изложили фактическа обстановка.
Задали сте следният въпрос:
Какъв документ може да се употребява в практиката си фирма от началото на 2009г. при изплащане на суми на самоосигуряващи се лица /по БУЛСТАТ/, тъй като вече досегашната«Сметка за изплатени суми» не се използва за такива лица?
В съответствие с разпоредба на 43, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Съгласно алинея 4 на чл. 43 от материалния закон, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.
На основание ал. 5 на 43 от ЗДДФЛ изискванията на горепосочената разпоредба не се прилагат, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.
Видно от посочените нормативни основания определянето на данъка, удържането и внасянето му се извършва от лицето получаващо дохода, когато едновременно са изпълнени двете условия, предвидени в закона:
– лицето да е определено като самоосигуряващо се по смисъла на КСО и
– лицето да е декларирало това обстоятелство с писмена декларация.
В нормативните разпоредби не е определен образец на декларацията. Текста в нея следва да е свободен и да съдържа идентифицираща информация за лицето и основанието, на което същото се счита за самоосигурено по смисъла на КСО. Платецът на дохода следва да бъде уведомяван при промяна на декларираните обстоятелства.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчно задълженото /самоосигуряващо се/ лице е длъжно да регистрира и отчита извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Когато не е задължено да издава фискална касова бележка, съставянето и издаването на първичен счетоводен документ /без значение от наименованието/ по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводство /ЗСч/ е задължение на самоосигуряващото се лице и е определено с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч необходимите реквизити на документа са:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3.наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и фамилия на съставителя.
Документалната обоснованост на стопанските операции е от основно значение за данъчното признаване на разходите начислени и изплатени от предприятието във връзка с извършени услуги от лица, които се определят като самоосигуряващи се. Принципа на документалната обоснованост по смисъла на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ изисква наличието на първичен счетоводен документ, съставен предвид регламента на чл. 7 от Закона за счетоводство /ЗСч/. С цел улесняване на самосигуряващите се лица предприятието платец би могло да подготви образец на първичен счетоводен документ, който отговаря на изискванията на ЗСч и на чл. 10 от ЗКПО, който да използва за документиране на стопански операции във връзка с изплащане на суми на горепосочените лица.
‘