Изх. № 24-30-39
дата 01.10.2011 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 4, т. 2;
ЗДДС, чл. 29;
ЗДДС, чл. 37, ал. 1;
ЗДДС, чл. 86, ал. 3;
ППЗДДС, чл. 22.
Относно: документите, с които се удостоверява основанието за прилагане на нулева ставка по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при доставка на услуга -международен транспорт на пътници
В ……………Изх. № …………… г. на ТД на НАП ………., изпратен от Дирекция ОУИ ………… по …………………. и постъпил в ЦУ на НАП с вх. № ……………г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество притежава самолет Cessna 522, с регистрационен номер …….. и извършва пътнически въздушен транспорт. Във връзка с упражняваната дейност лицето е представило копие от свидетелство за авиационен оператор, удостоверяващо компетентността му да извършва специализирани авиационни работи. Посоченият вид на разрешените работи е АW19-корпоративни полети.
Въпросът Ви е следва ли лицето да приложи нулева ставка по чл. 29 от ЗДДС за фактурирани от него доставки на услуги – международен транспорт на пътници, при условие, че в свидетелството за авиационен оператор не е посочено, че същото може да извършва търговски въздушни превози и по специално – превоз на пътници, който съгласно спецификацията на идентификаторите на видовете разрешени полети е с код А1, а отговаря на изискванията за извършване на корпоративни полети?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Международният транспорт на пътници е регламентиран с чл. 29 от Глава трета на ЗДДС. Съгласно чл. 29 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е превозът на пътници, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или
2. от място извън страната до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т.1 и 2.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от закона, документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по Глава трета от ЗДДС, се определят с Правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 22 от ППЗДДС за доказване на международен транспорт на пътници по чл. 29 от закона доставчикът на услугата следва да разполага едновременно със следните документи:
1. лиценз за извършване на международен превоз на пътници и
2. документ, удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.
За да е изпълнено условието на чл. 22, т. 1 от ППЗДДС, авиационният оператор трябва да притежава лиценз за извършване на търговски въздушен превоз на пътници, който според изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване на Република България е А1, съгласно спецификацията на идентификаторите на видовете разрешени полети. Дружеството не притежава такъв лиценз. Притежаваното от дружеството свидетелство за авиационен оператор за дейности АW19 – корпоративни полети не представлява лиценз за извършване на международен превоз на пътници.
Материята относно лицензирането на въздушните превозвачи от Общността и правото на въздушните превозвачи от Общността да извършват вътрешнообщностни въздухоплавателни услуги е уредена с Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността.
Съгласно член 2 от Регламента – „Определения”, за целите на същия:
?„оперативен лиценз“ означава разрешително, издадено от компетентния лицензиращ орган на предприятие, което му позволява да извършва въздухоплавателни услуги, посочени в оперативния лиценз;
?„въздухоплавателна услуга“ означава полет или серия от полети за превоз на пътници, товари и/или поща срещу възнаграждение и/или срещу наем;
?„полет“ означава заминаване от определено летище към определено като дестинация летище;
?„вътрешен полет“ означава полет, който не включва превоз на пътници, поща и/или товари между различни летища или други точки, на които е разрешено кацане;
Съгласно чл. 3 от Регламента на никое предприятие, установено в Общността, не се позволява да извършва въздушен превоз на пътници, поща и/или товари срещу възнаграждение и/или такса, освен ако на предприятието не е предоставен подходящ оперативен лиценз. Без да се засягат други приложими разпоредби на правото на Общността, националното или международното право, следните категории въздухоплавателни услуги не се подчиняват на изискването за притежаване на валиден оперативен лиценз:
?въздухоплавателни услуги, предоставяни от безмоторни и/или свръхлеки въздухоплавателни средства с моторна тяга и
?местни полети.
Видно от цитираните разпоредби на Регламента, недопустимо е извършването на търговски превоз на пътници – вид въздухоплавателна услуга, от лице – предприятие на което не е предоставен подходящ оперативен лиценз. Извършваните от дружеството услуги не попадат в предвидените в чл. 3 от Регламента изключения, които не се подчиняват на изискването за притежаване на валиден оперативен лиценз.
Предвид горното считаме, че представените от лицето документи не отговарят на законовите изискванията за доказване на извършена доставка по международен транспорт на пътници, поради което чл. 29 от ЗДДС в случая е неприложим.
Доколкото в преписката не е изрично посочен маршрутът, по който се извършва превозът на пътници, при определяне на мястото на изпълнение на доставката, съответно приложимия закон и съответната данъчна ставка, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, съгласно който мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се извършва пътническият транспорт, пропорционално на реализирания пробег. В случай, че пътниците се превозват по маршрути между две държави членки, между държави членки и трети страни или между трети страни, услугите са с място на изпълнение извън територията на страната, като във фактурите, издадени за тях не се начислява данък, а като основание за това се посочва “чл. 86, ал. 3 от ЗДДС“. Ако маршрутът на извършените превози включва и България, с място на изпълнение на територията на страната е частта от реализирания пробег над територията на страната. При липса на основание за прилагане на нулевата ставка на данъка, поради липса на съответния лиценз на доставчика, тази част от услугата по превоз на пътници следва да се счита облагаема по ЗДДС със ставка на данъка 20 на сто.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘