ДОПК, чл.128,ДОПК, чл.129,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 2,НООСЛБГРЧ, чл.1, aл. 1,НООСЛБГРЧ, чл.1, aл. 2,КСО, чл.6, aл. 8

5_53-00-439/05.08.2011г.
чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО
чл. 128 и 129 от ДОПК
чл.1, ал.1 и ал.2от НООСЛБГРЧМЛ
чл.6, ал.8 от КСО
Собственик на ЕТ е пенсионер и има основна дейност проектиране част технологична – машини и съоръжения.
Въпросите са:
1.Следва ли да се възстановят надвнесени здравноосигурителни вноски, които са установенипри годишно изравняване.
2.В случай на прекратяване на дейността е възможно да се изплатят суми за предходни периоди. Интересувате се дължат ли се осигурителни вноски за периода, през който се извършва плащането, въпреки че дейността е прекратена и получените суми се отнасят за периодите, през които е положен труда.
3.Законосъобразно ли е включването в разходите на едноличния търговец на сумите, изплатени за закупуване на медицински изделия, необходими за направената Виоперация на окото.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) изразяваме следното становище:
По т.1 от запитването:
Съгласно чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, едноличните търговци се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване(КСО). Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В случай, че иматенедължимо внесени здравноосигурителни вноски, те могат да бъдат прихванати или възстановени по реда на чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на задълженото лице, ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго.
По т.2 от запитването:
Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от Кодекса за социално осигуряване – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл.1, ал.1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл.1, ал.2 от същата Наредба).
По силата начл.6, ал.8 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Видно от изложеното, Вие дължите задължителни здравноосигурителни вноски по реда на чл.40, ал.1, т.2 за периодите, през които упражнявате дейност като едноличен търговец. В случаите, когато за определен период сте прекратили дейността си и през същия получавате възнаграждения за положен труд през минали периоди, то за получената сума, на основание чл.6, ал.8 от КСО следва да подадете коригираща справка за осигурителния доход за съответната година, през която е положен труда.
По т.3 от запитването:
Включването в разходите на едноличния търговец на сумите, изплатени за закупуване на медицински изделия, необходими за направенатаоперация на окото не се признават за данъчни цели на основание чл.26, т.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, тъй като не са разходи, свързани с дейността на ЕТ.

Оценете статията

Вашият коментар