5_53-00-588/ 20.10.2011г.
ЗДДС, чл.2 т.1
В запитването е посочено, че дружеството осъществява дейност в сферата на дистанционните продажби на стоки и услуги, маркетинга и търговското посредничество. Основната част от дейността се извършва посредством интернет страница за масово(групово) пазаруване и се организира по следния начин:
Дружеството сключва договор с доставчик на стоки и/ или услуги, с който последният заявява желанието си негови стоки и/ или услуги да се предлагат за продажба чрез ваучери, които могат да бъдат обменени за стоки и/ или услуги с намаление и ще се предлагат на клиенти на интернет страницата на дружеството. От своя страна дружеството се задължава срещу възнаграждение да продава ваучерите на доставчика, от негово име и за негова сметка. Ваучерът се заплаща от клиента на дружеството и впоследствие клиентът го предоставя на доставчика, срещу което получавададена стока и/ или услуга. Доставчикът издава данъчен документ на клиента за продажбата на стоката или използването на услугата.
Съгласно договора между дружеството и доставчика, дружеството получава определен процент от стойността на всеки валидно (предоставен от клиента и използван) ваучер на стоки и/ или услуги. Дружеството издава на доставчика фактура за полученото от него възнаграждение за предоставените услуги по публикуване и продажба на ваучери. За валидно обменени се считат само тези ваучери, които са използвани от клиента и са предадени на дружеството. Ваучерите имат определен срок на валидност, на не повече от 6 месеца. След изтичането на срока на валидност ваучерите не могат да бъдат използвани от клиента и следователно не могат да бъдат отчетени на доставчика и съответно не могат да му бъдат заплатени от дружеството.
При така изложената фактическа обстановка е зададен въпрос как следва да се отчитат от гледна точка на ЗДДС сумите, които дружеството е получило от клиентите за закупуване на ваучери, които не са използвани.
Предвид относимата към зададените въпроси нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно чл.2, т.1 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е всяка възмездна доставка на стока или услуга. Доставка на стока и доставка на услуга като понятия са дефинирани в чл.6 и чл.9 от ЗДДС. Най общо казано, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга. С оглед на изложеното, доколкото срещу неизползваните в определения срок ваучери не се предоставя стока и/ или услуга, следва, че получените суми от продажбата на ваучерите, които не са използвани не са обект на облагане с данък върху добавената стойност.
‘